Така адвокати от "кантората Марковски” станаха прокурорът от Районна прокуратура Враца Камен Каменов, Люба Лазарова от Окръжна следствена служба и съдия Искра Касабова от Районен съд Враца. С тога на съдии се облякоха дознателят Ивайло Стънгачев, адвокат Ирина Иванова и Владислав Иванов - инспектор в Министерството на културата. Прокурори станаха адвокат Милена Латова, младши съдия в Окръжен съд Враца Иван Никифорски и адвокат Татяна Петрова.
Повереник на пострадалите лица – наследници на починалия велосипедист, стана младши прокурор при Районна прокуратура Враца – Стиляна Георгиева. В главната роля на подсъдим се превъплати съдия Вероника Бозова от Районен съд Враца. Ролите на свидетели, експерти, граждански ищци и частни обвинители бяха представени от съдията при Районен съд гр. Враца Калина Христова, участвала в разследващия екип на играта, както и от студенти по право. Ролевата игра се превърна в интересна драматизация изнесена на сцената на съдебната зала.
Преди „вдигането на завесата за представлението” адвокат Ирина Иванова каза за MediaNews: „Всяка размяна на ролите в процеса е сложна и трудна. Да влезеш в обувките на колегата не е най-удобно и лесно, предизвикателство е. Всички сме в някаква степен притеснени, но се надявам, че за всички, които сме призвани в този процес, тази смяна на ролите ще ни бъде полезна. Сложна ще е ролята ми като съдия, но пък никак не е лесно и да си адвокат.”
По време на ролевата игра, разследващият екип разполагаше с три дни от получаване на сигнала да събере всички необходими доказателствата по делото, в това число и да извършил оглед на местопроизшествието. Прокурорите, които разполагаха с един ден работа по казуса, успяха да преодолеят забелязаните от тях грешки на разследващите, да съберат допълнителни доказателства и да изготвят обвинителния си акт. Оказа се обаче, че държавното обвинение е допуснало грешка в квалификацията на деянието, която бе забелязана от защитата, заедно с подсъдимия /според данните по делото адвокат по професия/ и заради тази грешка и защитата и подсъдимия пледираха за оправдателна присъда.
Най-тежката задача беше тази на наказателния съдебен състав. Избраният казус беше изключително граничен. Истинското действие се е случило през лятото преди цели 7 години на пътя Варна–Бургас. Реални като разстояния и цифри от катастрофата бяха данните в експертните заключения. Въпреки, че по реалния казус е постановена осъдителна присъда, в рамките на ролевата игра, на база събраните доказателства и с оглед повдигнатото обвинение, съдебният състав нямаше друг избор, освен да оправдае подсъдимия.
Присъдата бе подписана с особено мнение от един от членовете на състава, но до вземане на решението тримата съдии доста се озориха да упражняват висша математика и да изчисляват на колко сантиметра от осевата линия е карал велосипедиста, колко метра видимост е имал шофьора на лекия автомобил и карайки с позволена скорост на колко метра би могъл да спре. Трудно за съдебния състав беше и да прецени дали грешната в правна квалификация в обвинителния акт може да бъде преодоляна.
Според съдия Вероника Бозова оценката за работата за всички по време на ролевата игра бе повече от добра. Адвокат Милена Латова, която имаше роля на прокурор, след финала на играта, каза: ”За мен играта определено беше предизвикателство, не съм работила нищо друго, освен адвокат. Не си представях, че колегите прокурори могат да бъдат подложени на такъв натиск, всеки да се произнася за тяхната работа, независимо дали разбира от нея или не разбира”. Всички юристи участващи в играта бяха доволни от емоционалното преживяване и дълго след излизане от ролите си обсъждаха казуса на процеса и поведението си в роли на своите колеги.
