- Защо направихте това обстойно изследване за Атанас Йованович?
- Анастас Иванов Йованович е известен в миналото график, живописец и фотограф. Той е сръбски поданик, положил основите на сръбската фотография. Но по-важното е, че е българин, роден във Враца. Историкът на фотографията Йозеф Мария Едер го определя като първия фотограф в Югоизточна Европа. Атанас Йованович е родоначалник на фотографията у нас - факт, който за съжаление е малко познат. Всеизвестно е, че особено през този смутен период, ние, българите, нямаме много поводи за гордост в странство, затова не трябва да пропускаме редкия шанс да възкресим и реабилитираме името на един достоен врачанин, българин, останал до самия край на живота си патриот, който не се отказва от корена си, макар и далеч от родината.
- Как Йованович се е озовал в Сърбия?
- Перипетиите, които го съпътстват, му отреждат сериозни изпитания и съдба, далеч от родния град. Започнал обучението си във Враца при небезизвестния Константин Огнянович, едва 9-годишен, той е изпроводен при своя вуйчо в Белград, терзия в кралския двор на Милош Обренович. Учи в гръцко училище и чиракува шивачество, усвоява занаят в Държавната печатница. Получил високото признание лично на княза заради безспорния си талант, той е изпратен като стипендиант на специализация в Австрия. Изучава литография, гравиране върху мед и стомана, един от първите, посветен във фотографията - дагеротипия и талботипия.
- Известен е фактът, че Йованович е завършил Художествена академия във Виена.
- Да, успешно е завършил Виенската академия и специализирайки рисуване при проф. Гезелхофер и гравиране на стомана и мед при проф. Рал, той никога не забравя за своя род и Родина и винаги се е подписвал под фотографиите си "Анастас литограф-българин”. Утвърждава се като най-добрия възрожденски художник. Има над 800 нарисувани картини. Подробно изучава началните способи за литографиране.
Йованович е сред пионерите в австрийската столица, който се занимава професионално с фотография, изготвя автентични стереоскопични снимки. Създава около 200 литографични портрети на известни исторически личности, владетели и съвременници, което е безспорен принос към следващите поколения.
- В Белград ли е живял и творил до края на живота си?
- Точно така. От Виена се връща в Белград. Там достига високо обществено положение, става управител на Княжеския дворец и придворен фотограф. Той е въвел по-късно в лоното си Анастас Карастоянов, също известен пионер във фотографията, и е дал тласък на развитието на художника Николай Павлович.
- От лекторията стана ясно, че първородният му син също е бил известен?
- Малцина знаят, че негов син е Константин Йованович, един от големите виенски архитекти. Той е автор на архитектурните проекти на на монументални сгради у нас, на Народното събрание, БАН, Първа Софийска гимназия и Гимназията в Лом, както и на редица известни здания във Виена и Белград. С други думи, кръвта на вода не става! Това, което прави силно впечатление е, че будните българи след Освобождението, като Йованович, са били изключително мотивирани и предприемчиви. С това се обяснява и бързият възход на държавата ни през тези първи години на себеутвърждаване и бурен възход.
Историкът Красимир Григоров каза в края на разговора ни, че не е достатъчно съгражданите ни да знаят, че улица във Враца носи името на Атанас Йованович. Хората трябва да знаят, кой е той и да не допуснат името му да се покрие с праха на историческата забрава, защото българи като него са една от многото причини да се гордеем като народ.
