Според народните вярвания Вида е сестра на светците Вартоломей и Елисей, която никога не пропуска да "види" пакостите, които двамата светци са сторили и ги наказва.
Оттук е и изразът: "Ще дойде Видовден", - времето за възмездие ще дойде и всеки ще бъде наказан за извършения грях. Според допълнителни тълкувания на символиката на деня се вярва, че дори и да има забавяне или забравяне на правдата, тя ще дойде на Видовден, и че Господ забавя, но не забравя.
Счита се, че на този ден не трябва да се започва никаква работа, а хората в миналото вярвали, че така ще омилостивят светците и ще се предпазят от градушка.
Видовден се отбелязва на 15 юни и произходът му се свързва с легенди и предания от езически времена. Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.
Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват „любовни ритуали” и гадания. В навечерието на празника момите се мият с „видовенска” вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този младеж, чийто стрък е пораснал най-висок.
Днес най-активно празникът се чества в Годечко, Брезнишко и Трънско. В района на Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота. Смята се, че тази традиция идва от Европа. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клонки. Според някои предания, благодарение на това много слепи са прогледнали.
На Видовден празнуват Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
БГНЕС
