В памет на Никола Анастасов

Само преди два дни казвах на сина ми една от любимите ми шопски сентенции: "Сакам да съм змия - ем да лежим, ем да одим...”
Чул съм я естествено от Никола Анастасов. Сещам се за една история с него отпреди близо 20 години. Бях млад журналист, той гостуваше в Панагюрище и си бях уговорил интервю. Той стоеше в хотел "Каменград” а лицето му беше само усмивка - онази, която всички знаем и обичаме. Та тогава той ми разказа една интересна история.

Било през 70-те и Сатирата пристигнала в Панагюрище да постави "Сако от велур” на Станислав Стратиев. На другия ден актьорите заминавали за Америка, където да покажат спектакъла и пред нашата общност там. Партийният елит тогава настоял след края на представлението да качи звездите във вила на Панагюрски колонии на банкет, както си се полага.

"Дърпахме се, защото предстоеше адско пътуване, ама не можахме да откажем. Там - песни, танци, ядене, пиене... Партийците ни караха да танцуваме с всички жени, та да не се обиди някоя...”, разказваше ми големият актьор. В суматохата велможите забравили да им платят хонорара, но пък донесли на трупата подарък - един кашон панагюрска шарена сол.

На другия ден Анастасов заедно с багажа метнал и кашончето с чубрицата на самолета, а т. нар. "сиромашка луканка” прелетяла Атлантика в звездна компания. В Америка след първото представление имало коктейл и Анастасов се сетил за кашона. Извадил го той и на всеки от емигрантите - подарък.

"Изведнъж към мене се приближи стара жена, която бе разтворила пакетчето и не спираше да го мирише. Когато дойде, видях, че по лицето й се стичаха сълзи. Като дойде съвсем близко, тя ми каза: "Мирише на България”. Това пакетче на цена няколко стотинки се оказа онази връзка с Родината, която нищо и никога не може да скъса”, разказа ми тогава Анастасов.

Той беше дошъл за представление в село Поибрене. Салонът пълен, час и половина смях до сълзи. Приключи той, тръгна да слиза от сцената и една жена му подари чифт вълнени чорапи, за него изплетени. Тогава и той се просълзи, като онази нашенка в Америка... Но и през сълзи усмивката си беше пак там, на лицето му. Грееше...

Сбогом и светлина по пътя ти! Цяла България те обича!

Томи Наплатанов