В края на XIX и началото на XX век от Унгария за България тръгнали с плаващи воденици унгарски икономически емигранти. В този период България е изостанала аграрна страна, но с трудолюбиво население. Подемът в развитието на селското стопанство бил очевиден. Постепенно изоставили плаващите воденици и започнали да строят валцови мелници. Така те станали първите мелничари и механици, основоположници на съвременното мелничарство в Северозападна България.
В една от тези групи, заселили се в България, били и основателите на рода Сабадош - Йохан и Мария. Те идват в България с плаваща воденица, с цел препитаване. Заедно с тях във воденицата пътуват и две от децата им, родени в Унгария. Другите четири деца на Йохан и Мария са родени в Оряхово.
Имре (Илия), бил човек с определен вкус, естет и хуманист и става собственик на валцова мелница в Селановци, построява валцова мелница в Козлодуй, която става най-модерната в технологическо отношение в района.
По време на Втората световна война, четвъртият син - Виктор, реконструира основния двигател и мелницата не спира производство. По този начин Виктор спасява от глад населението на Козлодуй и околните села. Другият син Миклош (Никола) загива по време на Първата световна война при защитата на Добрич.
Интересно е защо семейство Сабадош избират България и Оряхово за тяхно ново място за работа и живот?
Йохан наблюдавал идващите от България за Будапеща и Виена по Дунава препълнени шлепове със зърно и това му подсказало, че по онези далечни земи може да се намери много работа за тяхната плаваща воденица. Две години преди тях с парахода "Ориент" минал по същия маршрут, доведен от Стефан Стамболов, българският държавен глава Княз Фердинанд, който е техен сънародник от Австро-Унгария и това окуражило младото семейство.
Оряхово бил много известен център на търговия със зърнени храни по поречието на Дунав, а в околните села живеели много трудолюбиви земеделци, които обработвали плодородната земя. Българското правителство, ръководено от Стефан Стамболов, приема Закон за насърчаване развитието на местната индустрия, като ги подпомага с данъчни облекчения. И сем. Сабадош поема пътя по реката към България. През 1889-1890 г. достигали до спокойни води и закотвили плаващата си воденица до град Оряхово.
Годините от началото на XX век са характерни с това, че заселилото се в Оряхово унгарско семейство Сабадош продължава да смила зърно на местното население, а Йохан Сабадош започва да се занимава и с търговия на брашно, като открива в Оряхово складове за съхранението му. В този период в Оряхово е имало три параходни представителства и Йохан е използвал техните услуги за да превозва брашното по река Дунав.
През 1914 г. плаващата воденица на сем. Сабадош е продадена на други унгарци, установили се в село Остров, а Йохан и Мария закупуват в Оряхово къща и двор в Чаршийска махала. Следващата година, вече с подобрено материално състояние, семейството открива магазин в Оряхово и построява валцова мелница в Селановци, близо до Оряхово.
Тримата братя - Имре (Илия), Виктор и Миклош (Никола), макар и етнически унгарци, участват в Първата световна война (1916 г.) и защитават българските земи от агресорите. Никола Сабадош загива във войната, а Виктор се завръща като герой и е награден с Военен орден За храброст“.
Вторият брат от фамилия Сабадош - Янош (Иван), се заселва със семейството си в Козлодуй през 1917 г., където започва работа като мелничар.
