Свети Йоан е най-младият от дванадесетте апостоли и по-малък брат на свети апостол Яков. В Евангелието той често е наричан "ученикът, когото Иисус обичаше". Именно на него, по време на Разпятието, Спасителят поверява грижата за Своята Майка – Пресвета Богородица.
След Успението на Божията Майка, свети Йоан проповядвал християнството в Мала Азия, предимно в град Ефес. Заради вярата си бил заточен на остров Патмос, където по Божие вдъхновение написва книгата „Откровение“ (Апокалипсис) – последната книга от Новия завет. Автор е и на четвъртото Евангелие, което се отличава с изключителна богословска дълбочина.
Свети Йоан Богослов е единственият от дванадесетте Христови апостоли, който не умира с мъченическа смърт. Той доживял до дълбока старост - над 100 години, в античния град Ефес.
Според църковното предание, усещайки приближаването на земния си край, той излязъл извън Ефес с учениците си и ги помолил да изкопаят гроб във формата на кръст, в който да го погребат жив. Учениците изпълнили волята му с плач. Когато по-късно останалите му последователи отварили гроба, за да се поклонят на тялото му, намерили мястото празно. Всяка година на 8 май над гроба му избивал фин прах (миро), който изцелявал болните.
Основната нишка в проповедите на св. Йоан през целия му живот била една-единствена: Любовта. Когато в края на дните си бил твърде слаб, за да проповядва надълго, той повтарял на учениците си само думите: "Дечица, обичайте се един друг!". На въпроса им защо повтаря само това, той отговарял: "Това е Господна заповед и ако я изпълните, достатъчно е".
