Приживе творецът е казвал, че негови учители са Ненко Балкански, Илия Петров, Дечко Узунов, Далчев, Фунев. Споделял е, че "Кюстендилската школа е голяма като Врачанската. Враца има Иван Лазаров, Пенчо Георгиев, Андрей Николов, Борис Коцев. Кюстендил - Владимир Димитров-Майстора, Стоян Венев, Кирил Цонев, Никола Мирчев, Асен Василиев, Богомил Лазаров-Богето… Който иска - има от всеки какво да научи!”
Самобитният и
многостранен художник е бил уредник на Кюстендилската художествена галерия, след
което се завръща в родния си град. Във Враца той е директор на Художествената
галерия от 1965 г., творчески секретар на Групата на врачанските художници и "Почетен гражданин на Враца”.
"От картините на Цвекето се усеща духовното ухание на творбите му", споделя съпругата му Ивка Младенова, която е до художника от 14-годишно момиче до сетни му дъх. Тя посрещна почитателите на творчеството на своя съпруг, починал преди 9 години и развълнувана показа своят портрет, рисуван от него преди години.
В залата с картините на колоритния врачански художник приятелите му и поклонниците на творчеството му си спомниха за срещите си с него. Марин Ботунски, автор на много книги и носител на литературни награди, определя Цвекето, като художник с ярко демонстрирана българска душевност, близък до народния живот, до народните поверия, до българските фолклорни и обредни мотиви, до иконописната школа. Едновременно с това - с ясно и будно съвременно мислене, с верен усет за новото и модерното. Художник с дълбок интелектуален заряд. С тънък усет и чувство за хумор и самоирония.
