Дико Илиев е български композитор, музикант и диригент. Създава няколко духови оркестъра във Врачанско и Монтанско. В основата на творбите му лежи народното творчество. Той е създателят на жанра хора за духови оркестри. На неговите незабравими творби са посветени Празници на духовите оркестри “Дико Илиев” в Монтана.
Роден е през 1898 г. През 1911г. постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на16-ти пехотен ловчански полк в Орхание. Оркестрант във Военното училище в София (1919–1920). След Първата световна война преустановява тази дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Врачанско (1920–1931). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на 36-ти пехотен козлодуйски полк (1931–1958). През 1948 г., след успешно положен изпит, до излизането му в пенсия е негов диригент. Диригент на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско.
Дико Илиев е уникално явление в българската музикална култура. На 19 години написва първото си хоро за духов оркестър - известното „Искърско хоро“ (1917). Неговите прави хора за духов оркестър са придобили изключителна популярност и се възприемат като съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора. Творчески особено плодотворен е периодът на съвместна работа с диригента на гарнизонния оркестър в Оряхово чешкият капелмайстор Александър Вейнер (1931-1941), когато Д. Илиев пише най-популярните си хора и маршове. Автор е още на еленини, дайчови и самоковски хора, ръченици, както и на около 20 марша, музикални китки и др.
Обявен е за почетен гражданин на Монтана.
Илиев ледник на остров Александър в Антартика е наименуван на Дико Илиев.
