В Монтана представиха романа на Мариета Цолова "Врачански тиквеник"
Каквото очаквахме - това се случи! В Регионална библиотека "Гео Милев" - Монтана беше "благо" и в буквалния, и в преносния смисъл на думата. Още с влизането си в библиотеката, авторът на романа "Врачански тиквеник" - Мариета Цолова, ни озари с усмивка и пусна в ход чувството си за хумор. Часове преди да е започнало представянето на книгата разбрахме, че е "благ" човек, толерантен и с нея се общува леко и естествено. С такова настроение посрещнахме и гостите, повечето от тях, нейни съученици от Електротехникума в Монтана.

Водещият на срещата Богдан Горанов умело предразположи аудиторията към сладка раздумка за книгата, врачанския диалект и някои особености на родната ни народопсихология.
Мариета Цолова разказа как се е родила идеята за романа и как е замесила веселия текст на диалект, а от спомените и публиката често избухваше в смях. Сладкодумната гостенка отговаряше на въпросите на водещия, с нови и нови истории и комични случки, прочете ни и откъс от книгата на врачански диалект.
В създалата се приятна атмосфера авторката уточни, че "при назе - врачаньете, тиквеник е и баница с тикви, ама повече го употребяваме за човек, дека а прост", и за да не е голословна, почерпи гостите с две тави врачански тиквеник, защото другото е ясно: „E нeмa нaчин в живoтъ cи дa нe cи cъ cбyтaл бapeм c eдин вpaчaнcĸи тиĸвeниĸ...“
В края на срещата всички бяха съгласни, че "Животът е като тиквеник: овъртеле съ се едни кори - коя прегорела, коя глетава, важно е, че има и благи!"
Последваха автографи, цветя и снимки за спомен.
Разделихме се с Мариета Цолова, като със стар приятел, без да насрочваме следваща среща, но убедени, че такава ще има. Защото вярваме, че тя носи в сърцето си още много истории, а и умее така да разказва, че на човек дa мy cтaнe блaгo нa дyшaтa.
1 871 прегледа · 0 споделяния
Коментари (0)
Всички коментари