На 17 ноември стана известно, че общо 314 285 са българските граждани, които са декларирали, че са пребивавали извън страната за повече от една година в периода 1980 - 2021 г. и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия период. Най-много са се завърнали от Обединеното кралство - 47 000, или 14,9 на сто, следва Германия - 41 000, или 13,1 на сто, Испания - 27 000, или 8,7 на сто, и Гърция - 27 000, или 8,5 на сто от пребивавалите в чужбина. Данните са от Преброяване 2021 и са включени в новия "Статистически справочник "Преброяване 2021", публикуван на сайта на НСИ.
През 2022 г. 13 175 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 64,3 процента от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0-14 г. са 5,4 процента, тези на възраст 15-64 години са 69,4 процента, а на 65 и повече навършени години - 25,2 процента от всички емигранти. Най-предпочитани от тях дестинации са Германия (24,1 на сто), Турция (20 на сто) и Обединеното кралство (9,3 на сто), пише в проекта на отчет на стратегията.
През 2022 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 102 920 души. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 44,5 на сто са мъже и 55,5 на сто - жени. Преселилите се във възрастовата група 0-14 години са 18,6 на сто, хората на възраст 15-64 години - 62,9 на сто, а тези на 65 и повече години - 18,5 на сто от мигриралите. Най-голямо териториално движение има по направлението "град - град" (41,1 на сто), следва направлението "село - град" (25,1 на сто) и "град - село" (23,6 на сто). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението "село - село" - 10,1 на сто от мигриралите. Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за свое ново местоживеене София (столица) - 17 196. С най-големи относителни дялове в миграционния поток към столицата са от областите София - 13 на сто и Благоевград - 7,2 на сто. Най-малко преселили се в София са от областите Разград и Силистра - по 0,7 на сто и Търговище - 0,8 на сто.
Има дълбоки различия в качеството на живота и икономическото развитие между областните центрове в България, отчетоха от Института за пазарна икономика.
Крайно неравномерното стопанско развитие на страната води и до съществени разлики в благосъстоянието на населението по места и голямата разлика между столицата и всички останали областни градове в България в разпределението на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението. За София (столица) той е 45 000 лева и това е единственият център, чийто относителен БВП е над средната за страната стойност от 20 200 лева на човек.
С близки показания до средния БВП се нареждат Стара Загора (20 200 лева на човек), София - област (19 300 лева на човек) и Варна (17 900 лева на човек), става известно от най-новия доклад на ИПИ "Регионални профили. Показатели за развитие 2023", който бе представен официално вчера.
Ограничаването на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата изисква мобилизиране на сериозни институционални и организационни ресурси, насочени към оптимизирането на жилищната политика, градоустройствените планове, инфраструктурата и др, се посочва в проекта на отчет за изпълнение на актуализираната национална стратегия за демографско развитие.
