Когато майката няма кърма или не е достатъчно количеството ѝ, Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене, СЗО и Американската агенция по педиатрия препоръчват кърмачетата, особено недоносените и болните, да получават донорска кърма.
В България дарената кърма от всеки донор се преработва и се предоставя отделно, такива са препоръките в Германия и Швейцария, но в Австрия препоръката е дарената кърма от различни донори да се смесва, за да се компенсират възможните индивидуални хранителни разлики, посочи още д-р Русинова.
Качеството на дарената кърма се гарантира чрез скрининг на дарителите, чрез регламентирани методи на събиране и съхранение на кърмата, биохимични и микробиологични изследвания на кърмата, пастьоризация, стриктно попълване на документи, обясни лекарят. Донори на кърма не може да бъдат жени, които до 12 месеца преди кандидатстване за даряване са се подложили на преливане на кръв, имат пиърсинг или татуировки, както и кърмачки, които са на постоянна медикаментозна терапия. Желаещите да дарят кърма задължително се изследват за HIV, сифилис, хепатит В и С и др, като серологичните изследвания се извършват на всеки шест месеца, допълни тя. Микробиологичното изследване на дарената кърма се извършва при всяко дарение, както преди, така и след пастьоризация на кърмата.
Участниците във форума ще обсъдят значението на скрининга при проследяването и лечението на ретинопатия при недоносените бебета, бронхопулмоналната дисплазия, възможни деформации на главата на новороденото и кога се налага лечение, профилактика на вирусните инфекции, предизвикателствата на съвременната сърдечна хирургия при недоносени деца, евентуални двигателни отклонения и др.
По повод Световния ден на недоносените деца от фондацията ще раздадат подаръци в неонатологични отделения в цялата. Организира се и дарителска кампания с цел закупуване на апаратура за шест здравни заведения в страната, в които се раждат над 3100 бебета годишно.
