Именно затова е важен въпросът дали има места, в които кметската позиция се е превърнала в дълготрайна професионална реализация? Има ли общини, където постът е заеман 20 години от един и същи човек? Какъв е резултатът от това?
Институтът за развитие на публичната среда обработи данните от местните избори през 2003 г., 2007 г., 2011 г., 2015 г. и 2019 г., както и от частичните избори до 2019 г., проведени по места, за да представи общините, чиито кметове са се задържали най-продължително на своите постове. Данните показват, че има 23 общини, в които кметовете управляват поне 5-ти мандат. По-голямата част от тях са кандидати и този път. Четиримата кметове, които този път няма да участват в предизборната надпревара, са отбелязани в син цвят на визуализацията отдолу.
На предстоящите местни избори право на глас ще имат както избирателите с постоянен адрес на територията на съответния град или село, така и тези, чийто настоящ адрес е в населеното място. Условието и за двете е адресната регистрация да е направена поне 6 месеца преди изборите, тоест преди края на април 2023 г. Именно в тази връзка, още през месец май месец екипът ни провери дали има ръст в адресните регистрации по настоящ адрес в първите четири месеца от началото на 2023 година. Направихме сравнение с броя им за същия период през 2022 г., когато нямаше местни избори.
Очертаха се общини с необичаен интерес от страна на “новодомци”. В някои от тях нарастването на регистрациите в първите 4 месеца от годината е повече от 10 пъти в стравнение с 2022 г. Сред тях попадат Невестино, Земен и Медковец, които пък са и в списъка с кметове “многомандатници”.
Три са областите в страната, на чиято територия има най-много общини с кметове „многомандатници”. Това са област Монтана с общините Монтана, Медковец, Вълчедръм; област Кърджали – Черноочене, Кърджали, Крумовград и област Благоевград, където са общините Симитли, Гоце Делчев и Сатовча. Именно в Сатовча пък досегашният кмет д-р Арбен Мименов, който е на поста си от 1999 година, е и единствен кандидат за същия пост на местните избори на 29 октомври.
Един пример
Вълчедръм е една от общините, чийто градоначалник е преизбиран шест пъти. Там кмет е Иван Барзин, който заема тази длъжност от 1999 г. като през 2019 г. е избран за 6-ти път с 64% подкрепа (или от 2 675 души). Той отново е кандидат за кмет и в настоящата кампания.
Според преброяването през 2021 г. населението на общината е 7 698 души като 31,9% от жителите са икономически неактивни. Според данните от 2021 г. едва 13% от населението е наето по трудово или служебно правоотношение. В същото време 42% са наетите в обществения сектор, което прави общинските структури важен работодател.* Според справката ни в публичните данни в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз в България община Вълчедръм е получила безвъзмездно финансиране в размер на 4 360 288 лв. от европейски проекти.**
В доклада за напредъка по Плана за интегрирано развитие на общината се отбелязва, че „Възможностите за намиране на работа в община Вълчедръм са ограничени. Частният сектор наема малка част от свободната работна ръка. Заетост се осигурява основно чрез различните програми и мерки на пазара на труда. В публичния сектор трудно се освобождават места и там възможностите са изключително ограничени по отношение намирането на работа.”
Въпреки че в тези 2 десетилетия общината очевидно не е привлякла значителни външни инвестиции и не е използвала наличните за изграждане на дълготрайни работни места, кметът продължава да бъде избиран. Предстои да видим дали ще спечели 7-мия си мандат след броени дни.
Въпросът за мандата
Въпросът за броя на мандатите на градоначалниците се завъртя в публичното пространство по-рано през настоящата година, когато от управляващата коалиция Продължаваме промяната – Демократична България обявиха идеите си за конституционни промени. Те предлагаха въвеждане на таван от два мандата за кмет. В мотивите на публикувания документ се пояснява, че “По този начин се създават допълнителни гаранции за демократична отчетност на кметовете и се ограничава възможността за злоупотреби с власт, в случаите на десетилетно упражняване на функциите.” Не стана съвсем ясно как ще бъде гарантирана отчетността само чрез ограничаването на мандатите. Тази идея така или иначе не беше възприета от широката коалиция, обединила се около измененията на основния закон и отпадна от окончателната версия.
Дългото управление само по себе си не означава задължително, че има наличие на проблеми в управлението на общината или работата на кмета. В течение на времето кметовете натрупват все повече практически опит в работата си и експертиза, които може да прилагат при провеждането на успешни местни политики, за привличане на финансиране и др. Това са умения, които би следвало да печелят доверието на избирателите им.
Отвъд “злоупотребите с власт”, за които се говори в мотивите на ПП-ДБ, в публичното пространство съществува и тезата за срастване на политическата и икономическа власт в различни населени места. Това обаче би било невъзможно, ако има ефективни системи за контрол и достатъчно ниво на прозрачност в публичното управление. И точно обратното, липсата им потенциално може да доведе до създаване на система, която подменя публичния интерес с частен такъв. Скъсаната връзка между избиратели и избраници пък неминуемо ще доведе до публично управление, което не изпълнява основните си цели. Назад във времето има немалко медийни разследвания и примери за общински кметове с присъди за бестопанственост, които обаче продължават да изпълняват длъжността си и да разпределят публични ресурси.
Едва ли ограничаването на броя мандати ще доведе до разрешаването на най-сериозните предизвикателства пред публичното управление, но има стъпки, които биха спомогнали за развитието на населените места и за благополучието на местните общности.
Мярка в тази насока е наличието на повече и по-лесно достъпна за обществото информация, която да представя свършеното от местните власти. Създаването на механизми за активно включване на местните общности като редовни обществени обсъждания, срещи с гражданите, в които те да поискат информация за работата на местната власт по най-наболелите проблеми и т.н., също може да е в помощ на по-ефективното управление. От изключителна важност е и провеждането на експертен дебат по отношение степента на финансова независимост на общините у нас, която би могла да бъде стимул за по-успешно регионално развитие. Тази тема обаче не попада във фокуса на законодателя.
* Данните са публикувани от Института за пазарна икономика на платформата “265 истории за икономиката”
** Данните са актуални към 1-ви август 2023 г.
Източник: novini.bg
