"Усещането за България е нещо, което не се описва с думи. То е като да живееш без душата си. Затова днес, подкрепяйки гражданско единение "Българи за България“ и тяхната инициатива "Молитва за България”, показахме, че помним, пазим и почитаме саможертвата на героите от Априлското въстание, написаха по този повод в социалната мрежа от "Говорящ вестник". А с топлината на горящия пламък предадохме призива: "Българин на българина да помага навсякъде по света".
"Призоваваме Ви, където и да се намирате, нека да разпалим огъня на любовта и да измолим от Отца ни дълголетие на Родината ни, териториална неделимост, пробуждане на българския дух, просветление за истината и вярата, апелират организаторите на "Молитва за България" от гражданско единение "Българи за България". Изразяваме надежда, че молитвата на много братя и сестри може да промени изцяло съдбата не само на народа ни, но и на България. Ние вярваме, че можем да влияем върху събитията в държавата ни, молейки се истински и от сърце. Ние живеем с надежда, че всеки един от нас носи България в сърцето си и милее за Отечеството".
"Молитва за България" почете и героичния подвиг на лъвските български сърца, дръзнали да поискат Свободата на България през април 1876 г. По време на Априлското въстание едни жертвоготовни човеци, с колосално достойнство и несломима вяра, дръзнаха да се бунтуват. Те не искаха да оцеляват, те искаха да живеят. Избраха да бъдат не просто жертви, а да изпълнят със смисъл страниците на българската история, в името на своя народ и държава. И осъзнаваха, че животът им може да бъде кратък. Затова до свещеното човешко право "свобода" прибавиха клетвеното "или смърт". Оставиха кървави следи по улици и църкви и убедиха света, че на Балканите има един древен, горд, жилав и непреклонен народ, който не чака Свободата си наготово.
Изминаха 141 години от бурното време на април 1876 г. Въстаниците дадоха дължимото заради нас, а събитията им отредиха незаличимо място в настоящето, за което днес ние всички сме отговорни.
Усещането за България е нещо много голямо. Не стигат думите, да го опишем подобаващо. То е като да живееш без душата си. Затова призоваваме да се помолим за спасението на Родината ни и с топлината на горящия пламък да предадем апела ни: "Българин на българина да помага навсякъде по света“.
