Нивото на огромния язовир се покачи това лято и водите му покриха дори чешмата, строена от живовчани през 1948 година. Разрушената живовска църква е вдигната с благословия по време на Възраждането през 1866 г. от майстор Лило, съградил и Лопушанския манастир, сочат регистрите на историческия музей в Монтана. Заличена е от регистрите на недвижимите паметници на културата през 1948-ма година.
В началото на 70-те години е обявена за паметник на културата. Отломките й не са съхранени, а оставени да се рушат под напора на времето. Според историците църквата е имала много ценна каменна пластика и релефи на арката, изобразяващи човешки фигури и лица. Част от иконите били съхранени в Лопушанския манастир, но при честата смяна на игумените следите им се губят. От иконостаса е останал само скелетът.
Имаше идея останките й да бъдат пренесени в монтанския квартал Живовци, но до нейното изпълнение така и не се стигна.
