През 1908 г. става монах и е ръкоположен за йеромонах. Изпълнява важни църковни послушания. След революцията от 1917 г. при отстъплението на белогвардейската армия в Крим е хиротонисан за епископ (с титлата Лубенски) в 1920 г. в Симферопол.
Като духовник на Руската православна църква, неговото архиерейско служение преминава почти изцяло в България, където пристига с емигрантската вълна в 1921 г. и близо 30 години обгрижва духовно както руските емигранти, така и множество българи, в това число и духовници.
Той оглавява руските православни общини в България от 1921 до кончината си в 1950 г. Това са години, когато Българската църква е в схизма (отделяне на част от църквата, като се запазва догматиката, отделяне на църквата от държавата), светският дух настъпва, вярата изстива и личност с духовния ръст на св. Серафим идва по Божи промисъл да утвърди вярата и да даде упование сред тежки изпитания.
В служението му съществено място заема борбата за чистотата на Православната вяра. Взема авторитетно участие в редица важни богословски спорове. Автор е на ценни богословски трудове, множество проповеди, както и на акатист на св. Иоан Рилски Чудотворец, когото нарича „слава и красота на Българската църква“. Но най-важно от всичко е високият му духовен живот – сравним с Отците на ранната Църква.
На 26 февруари 1950 г., на празника Тържество на Православието, владиката завършва земния си път.
Погребан е в криптата под олтара на руския храм-подворие „Св. Николай Чудотворец“ в София, където от кончината му до днес безброй вярващи от близо и далеч отправят към него молитви за помощ и свидетелстват за неговото чудотворно застъпничество.
Канонизиран е за светец на 26 февруари 2016 г в катедралния храм „Св. Александър Невски“ в София.
