Като библейски персонаж пророк Авраам играе важна роля в три от световните религии – в Юдаизма е смятан за създател на Завета и олицетворява специалната връзка между еврейския народ и Бога; в християнството е класически пример за безусловна вяра и образец за подражание; за мюсюлманския пророк Мохамед вярата на пророк Авраам разграничава исляма, подчинението на Бог от еврейската тора.
Тези три религии често пъти са обединявани в една група, наречена „авраамически религии“.
Най-важните моменти от житието на свети пророк Авраам са: явяването на трите ангела в Содом (Старозаветна Троица) и жертвоприношението на Исаак, сина на Авраам ( счита се, че това е един от предобразите на Новозаветната жертва на Христос).
За разлика от многото значими персонажи в Стария Завет, пророк Авраам успява да преодолее успешно повечето големи препятствия, с които е осеян житейския му път. Той умира, без да е направил никакъв компромис с представите си за висок морал, чувство за дълг и последователна човечност.
В етимологичен аспект името Аврам произхожда от еврейски и означава „велик баща“, „моят баща е възвишен“.
В последствие името му се променя на Авраам – „баща на множество“, което е красноречиво доказателство, че той ще бъде смятан за прародител на евреите. Основното, доминиращото негово качество е бащинството, както и готовността му да пожертва сина си.
Източник: pravoslavieto.com
