Когато се появява възможност да напусне армията, св. Мартин се оттегля в скита Лигуже близо до Поатие, където около него скоро възниква малък манастир. Обителта станала огнище на монашеския живот в Галия, като разпространява традициите на източното, египетско монашество на Запад, следвайки примера на преподобни Антоний Велики.
Скоро подвижникът е провъзгласен за епископ на град Тур. Заради постоянната му грижа за болните, бедните и гладните е наречен "Милостиви".
Свети Мартин основава и манастир в Мармутие, откъдето произлизат много епископи, които се трудят за разпространение на християнското просвещение сред езичниците келти. Показателен за мащаба на делото на свети Мартин е фактът, че около 2000 монаси се събрали за погребението му през 397 г.
