Двамата - Свети Стахий и свети апостол Андрей, въздигнали църква в Аргиропол* (днес предградие на Истанбул, близо до Галата). Като събрал тук много верни, той ги поучавал на заповедите Христови. Той се трудил така цели шестнадесет години и след такива подвизи предал душата си на Господа.
Апостол Андрей ръкоположил в сан епископ Амплий и Урбан, Амплий - в Диоспол**, Урбан - в Македония. Те ревностно проповядвали Христовото учение и разрушили много идолски капища; с това те настроили против себе си елините и иудеите. Тези врагове на Христовата вяра предали на мъчения светите мъченици, които се удостоили да получат неувяхващи венци.
Светите Наркис, Апелий и Аристовул също проповядвали Христовото Евангелие: Наркис - в Атина, Апелий - в Ираклия, Аристовул - в Британия. Тези свети мъже след много трудове и подвизи предали душите си на Господа.
Св. мъченик Епимах се родил в Египет. Родителите му били християни. Възпитан бил в благочестие и светост. Живял в епохата на гоненията срещу Църквата. Още млад, той се преселил в Пелусийската планина, където заживял по примера на св. Йоан Кръстител.
Като чул, че в Александрия християните страдали от идолопоклонците, блажени Епимах отишъл в града, влязъл в главния езически храм през време на голям езически празник, прекатурил жертвоприношенията на земята и строшил идолите. Управителят Апелиан го затворил в тъмница и го подложил на жесток мъчения.
Много хора гледали как мъчат св. Епимах. Между тях била и една жена, чието едно око било сляпо. От очите ѝ се стичали сълзи, като гледала страданията на мъченика. Мъчителите го биели жестоко по цялото тяло. От ударите пръскали наоколо капки кръв. Едната паднала в сляпото око на тая жена и то оздравяло. Прогледнала, жената радостно извикала, че неговият бог е велик, защото сътворил чудо.
Разярен от тая прослава, управителят Апелиан заповядал да бъде отсечена главата на св. Епимах.
* Аргиропол, днес Фундукли, предградие на Константинопол близо до Пера и Галата.
** Диоспол се намирал в Палестина, на северозапад от Йерусалим.
