В това време при него в двореца служил един 20-годишен момък, на име Иакинт, родом от Кесария Кападокийска, който бил таен християнин.
В един тържествен езически празник царят с всички свои придворни извършвал жертвоприношение на боговете, Иакинт се молел в своята стая на истинския Бог. Един от другарите му казал за това на царя. Царят повикал Иакинт и го принуждавал да вкуси от месото на жертвоприношението, но младежът отказал, като заявил, че е християнин.
Императорът наредил да то измъчват жестоко, докато не се отрече от своя бог, но Иакинт отказал да се подчини. Затворили го в тъмница като забранили да му дават храна, освен идоложертвена. Младежът търпял глад, но не се докосвал до донесената му храна. Така минали тридесет и осем дни. Веднъж поставения на стража воин влязъл в тъмницата и видял, че тя е озарена от чудна светлина, а ангели подкрепят верния служител на Христа.
След известно време царят заповядал да доведат отново Иакинт при него, но го намерили умрял в тъмницата. По заповед на царя тялото на мъченика било хвърлено вън от града, за да бъде изядено от зверове. Но един благоговеен свещеник, на име Тимотей, тайно го взел и погребал у дома си. След няколко години мощите на светия мъченик били пренесени в Кесария Кападокийска.
Свети Анатолий, патриарх на Константинопол, е роден в Александрия през втората половина на IV век. Свети Антолий е бил дякон на Свети Кирил Александрийски. Заедно с Свети Кирил Анатолий присъствал на Третия вселенски събор в Ефес (431), на която светите отци осъдиха лъжеучението на Несторий.
Св. Анатолий направил съществен принос в съкровищницата на литургичната православна църква. Неговото вдъхновение и молитвени богословски дълбочина стихове принадлежат в неделите, някои Господните празници (Рождество Христово, Богоявление) и дните на мъчениците (Св. Пантелеймон Лечител, Св. Георги, Св. Димитрий от Солун). В богослужебните книги накратко са определени "Aнатолиеви."
