По негово настояване бил свикан IV Вселенски събор в Ефес (451 г.), на който била осъдена ерестта на Евтихий. Свети Лъв бил италианец. Той от ранни години се посветил на служение Богу. Възведен бил на папския престол в 440 г. след смъртта на папа Сикст ІІІ.
Ужасно бедствие застрашавало в това време Италия: Атила, цар на хуните, наречен с прозвището "бич Божий", около 452 г. нападнал Италия и отивал с войската си срещу Рим. Папа Лъв излязъл с римските сенатори да посрещне страшния цар и го помолил за пощада. Атила, като изслушал речта на светителя, обещал да пощади цялата Римска област. Той се оттеглил, за крайно учудване на своите войници, непривикнали да виждат в него такова милосърдие.
Във време на светителството на Лъв Велики в Рим и друго бедствие тежало над Църквата. Главна ерес била монофизитската, която била създадена от лъжеучителя Евтихий. По настояване на папа Лъв бил свикан в 451 г. Четвърти вселенски събор, на който окончателно била осъдена Евтихиевата ерес.
Папа Лъв вдъхнал почит и внушил милосърдие и у краля на вандалите Хензерих, който нападнал Рим. Свети Лъв Велики умрял в дълбока старост.
Преподобни Агапит се родил в Кападокия, при царуването на императорите Диоклетиан и Максимиан. Родителите му били християни. Още в младите си години той приел монашество и постъпил в един от манастирите в своята родина.
Император Ликиний, като узнал, че преподобният Агапит притежава голяма телесна сила, заповядал да го вземат от обителта и го причислил към своите воини. Изпълнявайки задълженията на военната служба, преподобният не оставял и монашеските подвизи.
По това време Ликиний повдигнал гонение срещу християните и когато славните мъченици Виктор, Доротей, Теодул, Агрипа и много други били подложени на жестоки мъчения, в тяхното число пожелал да бъде и преподобният Агапит. След като те приели мъченическа смърт, преподобният бил ранен с копие, но Господ запазил живота му.
Скоро Ликиний умрял и властта над цялата Римска империя поел император Константин Велики, който пожелал да награди светеца. Но той поискал да му бъде позволено да се върне към монашеския живот.
Епископът на Синад извикал Агапит и въпреки нежеланието му, го ръкоположил в презвитерски сан. След смъртта на епископа свети Агапит бил поставен за епископ Синадски. Преподобният починал в дълбока старост.
