За това способствали самите римските императори, които предприели жестоки гонения на християните в Таврическия полуостров. Така в ІІІ век, по време на царуването на Диоклетиан, йерусалимският патриарх изпратил няколко епископи в различни страни да проповядват светото Евангелие.
Двама от тях - Ефрем и Василий - пристигнали в Херсон. Те дълго живели заедно в Херсон или Корсун - главен град на полуострова. Със своето състрадание утешавали християни и увещавали езичниците да оставят идолопоклонството и да се обърнат към истинския Бог.
След известно време Ефрем напуснал Херсон и отишъл по-нататък. Той стигнал до реката Дунав, проповядвайки словото Божие. Мнозина се обърнали и приели от него св. кръщение, но повечето враждебно посрещали проповедника. Той с търпение понасял гоненията и оскърбленията и най-после, по заповед на началниците на страната, бил посечен с меч.
Между това Василий продължавал да проповядва словото Божие в Херсон. Някои повярвали, но много жители на града с гняв се опълчили против епископа. Те го били и мъчили и най-после го изгонили от града. Той отишъл в планината и се поселил в една пещера, наричана Партено, където непрестанно молел Бога да просвети езичниците със светлината на истинската вяра.
