След смъртта на Валент Исакий е освободен и става игумен на новооснован манастир в Константинопол. По-късно манастирът става известен като Далматски по името на Далмат, наследника на Исакий като игумен. Исакий участва във Втория Вселенски събор през 381 година, където отново е активен в осъждането на арианството.
Исакий умира в Далматския манастир в Константинопол на 30 май 383 година (според някои източници – през 396 година).
Света Емилия произхождала от богат благороднически род. Тя е майката на св. Василий Велики и на Св. Макрина, както и на още пет дъщери и трима синове. Двама от синовете ѝ — епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски били обявени за православни светци. Много голямо влияние върху децата в семейството оказала най-голямата дъщеря на Емилия - Св. Макрина, която чрез своите беседи им внушавала Божията любов и ги карала да се обърнат към чистия живот. След като децата ѝ напуснали дома ѝ, св. Емилия и най-голямата ѝ дъщеря основали женски манастир. Емилия разделила семейното имущество между децата си и освободила робите и робините.
Много от освободените робини се присъединили към тях. Те се отрекли от света и така се създал девически манастир, където всички живеле под един покрив и деляли всичко по равно. Живели в смирение и любов и в тях нямало нито гняв, нито завист, нито ненавист, нито презрение. Те се отрекли от суетата и тщеславието. Славата им била в това, че никой не ги познавал, богатството им - в нищетата, тяхната храна - въздържанието. По този начин Емилия доживял дълбока старост. Когато починала, по нейно желание била погребана в малък семеен параклис при мъжа си и един от синовете ѝ. Обявена е за блажена.
