Едва когато момчето навършило 12 години, то само напуснало бащиния дом и постъпило в манастир. Родителите се зарадвали и му пожелали успех в спасителния подвиг. В манастира момъкът се отличил със своята ревност към молитва и трудове. След няколко години пожелал да се поклони на светите места, където Спасителят живял и страдал. Игуменът го задържал, а по-късно го изпратил в Антиохия. Даниил се радвал, защото му се представяла възможност да посети преподобни Симеон Стълпник, което отдавна желаел.
Скоро след като Даниил се върнал в своята обител, игуменът починал. Братята искали да го изберат за игумен, но той отказал и посочил друг достоен човек, а сам напуснал манастира, за да изпълни отдавнашното си желание - да посети Йерусалим. Но не било съдено да се изпълни това му желание: междуособните войни и смутове затруднявали пътуването до светите места. Преподобни Симеон Стълпник се опиитал да го спре, но не успял.Когато Даниил тръгнал, по пътя срещнал един честен старец, който му разказал за смутовете и опасностите в Палестина. Даниил не се отказал и уверявал, че е готов да умре на тоя път заради Христа. Но старецът възразил, че не трябва доброволно да търси опасност. Той убедил най-после Даниил да остави пътя, по който е тръгнал и да отиде във Византия. "Нима само в Йерусалим можем да намерим Бога, казал той, а в град Византион не? Бог не се обхваща от място, любезни сине!"
Даниил се отказал от намерението си и потърсил да угоди на Бога чрез други трудове. Целият му живот бил посветен на Господа. Недалече от Византион той си построил стълб и там денем и нощем прекарвал в постоянна молитва. Случило му се да претърпи много гонения и клевети, но всичко понасял спокойно, търпеливо, твърдо, уповавайки се на Бога, Който не го оставил и го удостоил с висок дар на чудотворство. Даниил се прославил с мъдрост и благочестие. Тълпи посетители се стичали при неговия стълб, за да получат наставления; ученици се заселвали около него; царе и сановници искали неговия съвет и благословение. Но подвижникът считал себе си винаги недостоен Божи служител. Прочул се като мъдър и благочестив човек, създал много ученици и последователи. Починал в дълбока старост през 490 г.
Преподобният стълпник Лука живял през X век. Смята се, че е участвал в битката при Ахелой през 917 г. , но с Божия промисъл Лука останал невредим. После той приел монашеството и преуспявайки в избраното житие, се удостоил с презвитерски сан. Ревнувайки за висше духовно съвършенство, той оковал тялото си в железни вериги, изкачил се на стълб и там пазел толкова строго въздържание, че шест дни от седмицата не приемал никаква храна и само на седмия вкусвал донесената просфора и малко зеленчуци. На стълба той прекарал три години. После, призоваван от Божествено внушение, отишъл на планината Олимп, а оттам се преселил в Константинопол. За да не нарушава своя обет за мълчание, той държал в устата си камък. Накрая се оттеглил в Халкидон. Там също се възкачил на стълб, прекарал на него четиридесет и пет години и се прославил с много чудеса. Така благочестиво преминал земния си път, свети Лука починала в дълбока старост между 970 и 980 г.
