Свети Лонгин останал в летописите на вярата като римския стотник (центурион) от Кападокия, натоварен със задачата да охранява Разпятието на Иисус Христос. Църковното предание разказва, че той е войнът, пробол ребрата на Спасителя със своето копие.
Повлиян от последвалите природни знамения — слънчевото затъмнение и силното земетресение, Лонгин пръв от езичниците извикал: „Наистина Божи Син е бил тоя Човек!“ Според разказите, капка от изтеклата Божествена кръв изцерила страдащите му очи.
След като отказал подкуп от юдейските първенци, за да скрие истината за Възкресението, той напуснал армията, приел Светото кръщение и се прибал в родината си. Там проповядвал пламенно до деня, в който по заповед на Пилат Понтийски бил заловен и обезглавен заради вярата .
Заедно с римския воин, на 16 октомври се чества и преподобни Мала (Мал) Отшелник. Той остава в църковната памет като пример за крайно духовно смирение и доброволна бедност, избрана с цел да „оставане богат в Христа“.
Преподобният прекарвал по-голямата част от живота си в уединени пустинни места. Макар да не се отличавал с голяма писмена ученост, той притежавал силен дар на духовна разсъдителност. Помагал и изцерявал всеки, потърсил уединението му за съвет или молитва.
