Иконоборецът император Лъв Армянин започнал гонение срещу православните. Той изпратил на заточение всички православни архиереи в различни места на империята, след което повикал при себе си игумените. Между тях бил и Никита Мидикийски. Императорът се опитал да ги убеди да преминат на страната на иконоборчеството, но те категорично отхвърлили неговото предложение. Тогава Лъв Армянин заповядал да затворят всекиго в отделна тъмница. Никита прекарал в килията си много дни, след което бил изпратен на заточение в източната част на страната.
Пет дни след пристигането си бил извикан отново в столицата. След повторното преминаване на дългия път за толкова кратко време, игуменът едва успял да стигне жив. Тук по заповед на императора бил хвърлен в тъмница, при непоносимо тежки условия. След като се убедил в непоколебимостта на Никита и останалите мъченици (с които постъпил по същия начин), той ги накарал да приемат светото Причастие заедно с иконоборческия патриарх Теодот, а след това всеки да отиде в своя манастир и да изповяда своята вяра. Преподобни Никита се съгласил, но не се върнал повече в Мидикийския манастир, защото се разкаял за постъпката си. За него и най-малката отстъпка била равносилна с пълното отстъпление от православието. Той решил да остане в Цариград, където започнал да проповядва иконопочитанието сред народа.
Когато научил за това, Лъв Армянин му заповядал да напусне столицата, защото в противен случай го чакали още много мъчения. Никита категорично отказал. Изпратили го на заточение на остров Гликерия за шест години, където бил подложен на тежки физически страдания. Той бил освободен едва след смъртта на императора. Заселил се в безлюдно място до Цариград и се отдал на безмълвие до края на живота си. Тялото му било пренесено и погребано в Мидикийския манастир.
Св. свещеномъченик Никита Серски бил македонски българин от Албания. Той бил черен свещеник в Атон. Прекарал известно време в безмълвие и уединение в скита "Св. Анна". След това се преместил в град Серес с намерението мъченически да умре за християнската вяра. Св. Никита започнал да изповяда православната вяра като извор на изцеление, телесно здраве и вечно спасение. За това бил известен управителят на града. За своите действия бил хвърлен в тъмница. Това се случило на Велика сряда.
На следващия ден беят уредил диспут между Никита и най-силния мохамедански заканоучител. Понеже спорът продължил много време, запитали християнина за Мохамед. Той отговорил, че го счита за измамник. След това изказване веднага бил обвинен за похулването на пророка и разпространяването на православието. Изповедникът върнат в затвора, където го подложили на страшни мъчения. Вечерта на велика събота бил осъден на смърт.
