Когато те чрез молитва и изучаване на християнския закон се приготвили да приемат светото тайнство Кръщение, епископът на тоя град един неделен ден ги повикал в църква, за да ги кръсти. По време на богослужението епископът погледнал случайно Епифаний и видял, че лицето му е озарено от необикновена светлина и че над главата му сияе венец. Той разбрал, че Божията благодат почива върху него.
Скоро след това Епифаний постъпил в манастир. Бог му дал сила да прави чудеса и мнозина започнали да прибягват до неговата помощ и молитви. След като проживял доста дълго в манастира, Епифаний пожелал пустинен живот. Епифаний бил на около 60 години, когато по чудесен начин бил възведен в сан епископ Кипъркси. Не много време преди смъртта си Епифаний, вече обременен от годините, трябвало да отиде в Цариград.
Епифаний бил много учен, знаел пет езика – гръцки, латински, еврейски, египетски и сирски – и написал няколко духовни книги, между които "Изложение на ересите" и "Тълкуване на библейските пророци".
Св. Герман Константинополски живял е през VIII в., по времето на император Анастасий, когото споменават заради изграждането на стените Анастасиеви. След продължителната си борба с иконоборците Герман напуснал патриаршеския престол и заживял в пустинята.
В народната представа се свързва с много по-древни езически повелители на небесните летни бури – град, дъжд, огнена стихия.Българинът го нарича Герман, Гечо, Джерман, Калоян, Кабаиван, Скалоян, Драганчо и изпълнява на празника му обичай за предизвикване, измолване на дъжд.
Нарича се още Герман Градушкар, защото пази хората от градушка. Негови побратими градушкари са Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни) и Видовден (15 юни). Герман е първият, най-главният.Народните вярвания, свързани с плодородие и добра реколта през летните месеци, оживяха и с обичая „Герман“. Той се изпълнява задължително след „Пеперуда“. Поверието гласи, че Герман е умрял от суша и предпазва земята и посевите от градушки.
По традиция на този ден жените оформят от кал мъжко тяло и го полагат в ковчег. След това палят свещи и оплакват покойника. През сълзи главната оплаквачка нарежда как Герман се е борил с облаците. Наричанията са свързани с измолването от небесните светии на ситен дъждец и да няма бури и градушки, които да похабят реколтата, а неуморният труд на земеделските стопани да остане без покритие. След опелото траурната процесия се отправя към реката, за да положи тялото на Герман близо до вода. Много сълзи и ридания съпровождат ковчега до последния му дом.
Както повелява народната традиция участничките в двата ритуала след това се събират на щедра гощавка. На поляна върху домашни черги жените полагат събраните дарове при обиколката на Пеперудата по домовете, за да се повеселят.
