През ІV в. живял в Египет един разбойник Мойсей, който със своите злодеяния всявал ужас в цялата страна. Родом етиопянин, в ранната си младост бил роб при един знатен човек, който го бил изгонил от своя дом заради лошото му поведение. Мойсей не пожелал да си изкарва прехраната с честен труд, а се събрал с група разбойници.
Неговият висок ръст, необикновено сила, смелост и безстрашие му спечелили скоро уважението на разбойниците и той им станал главатар. Не знаел ни страх, ни жалост. Бил готов на всичко, за да отмъсти на врага или да извърши замислено злодеяние. Дълго Моисей злодействал и всявал страх в цялата околност.
След срещата му със Свети Макарий и Свети Исидор, злодеят веднага разбрал колко е грешен пред Бога. В душата му се пробудило чувство на дълбоко разкаяние. Моисей напуснал другарите си и проливайки сълзи на съкрушение, се затекъл в монашеската обител гдето изповядал греховете си, разкаял се за престъпния си живот, приел християнството и станал монах, а по-късно презвитер. Тогава бил на около 30 години.
Хранел се с хляб и вода, прекарвал цели нощи в молитва, със смирение изпълнявал всичко, що му заповядали, и непрестанно проливал сълзи за предишния си живот Много ученици се събрали около него. Той ги наставлявал с любов и им внушавал преди всичко да бъдат смирени и снизходителни към ближните.
Моисей сам давал пример за това, на което поучавал. Като станал на 75 години, Моисей предузнал времето и начина на своята смърт. Веднъж той казал на учениците: „бягайте оттук и се скрийте, защото днес ще ни нападнат варвари!”, убедил иноците да се скрият.
Само 7 ученици останали с него, като желаели да споделят неговата участ. А когато през 405 г. берберите нападнали манастира убили преподобни Моисей и шестимата негови ученици.
