Светите мъченици Зиновий и Зиновия, негова сестра, били родом от гр. Егей, Киликийска област, от благочестиви родители. Възпитали ги в християнската вяра. В милостини към бедните хора и в свят живот преминала младостта им, защото от рано останали сираци.
Зиновий получил от Бога дар на чудотворство. Чрез молитва и възлагане на ръце лекувал болни. Скоро образоваността, чудесата и добродетелите му го прославили из цялата област Киликия. Егейските християни го избрали за епископ. Свети Зиновий ревностно изпълнявал своите архиерейски задължения. Успешно наставлявал паството си със слово и пример.
По времето на Диоклетиановото гонение, императорският сановник Лисий дошъл в град Егей, за да скланя християните да се отрекат от вярата си. Братята Клавдий, Астерий, Неон и сестра им Теонила пострадали мъченически за Христа. Идвал ред на Зиновий и Зиновия…
За вярата Христова били подложени на тежки мъчения. Осъдени били на смърт. Мъчениците с радост тръгнали към мястото, където били посечени в 285 година.
На този ден Православната църква почита паметта и на Свети крал Стефан Урош II Милутин, син на крал Стефан Урош I (1243-1276) и на френската принцеса Елена Анжуйска, един от най-великите сръбски владетели, царувал от 1275 г. цели 45 години.
Той положил големи грижи за издигането на Сръбската църква и надминал всички свои предшественици по пожертвователност към църквата. Свети крал Стефан изпълнил едно свое дадено обещание – колкото години царува, толкова църкви да построи - повече от 40.
Раклата с мощите на Св. Крал (Стефан Милутин) в църквата "Св. Неделя" в София Първоначално светите му мощи били пазени в Банския манастир "Св. Стефан" в Косово, а след Косовската битка през 1389 г. били отнесени в близкото село Тренча. Около 1460 г. митрополит Стефан ги отнесъл заради проблеми с турците в манастира в Горна баня край София. По-късно светите му мощи са пренесени в София, в митрополитския храм "Св. Неделя", наричан също "Свети Крал", където до днес са предмет на благоговейна почит.
