„Устното предание е играло огромна роля в развитието на човешкия вид фактически през по-голямата част от съществуването му, но появата на земеделието, животновъдството и сложната социална организация предизвиква появата и на писмените системи, неразривна част от нашата история оттогава до днес. Същинска революция в този процес е азбучната писменост, която е достъпна за всеки. Систематичното изучаване на историята на азбуките и книгите е важна, но, за съжаление, пренебрегвана част отобщата култура на всеки човек“. Това каза д-р Димитър Илиев, преподавател по старогръцки и латински език към Катедрата по класическа филология на СУ „Св. Климент Охридски“ и национален координатор за България на европейската изследователска инфраструктура за дигитална хуманитаристика DARIAH, в рамките на лекцията си „От папируса до таблета: приключенията на писаното слово“.
Той подчерта, че от милиардите години съществуване на Земята и живота на нея едва от 7 милиона години са се появили предците на човека, съвременният Homo sapiens възниква през последните 100 хиляди години от тях, а писмена история хората имат едва от 5 500 години.
Д-р Илиев се спря на еволюцията на първите писмености от примитивни рисунки (пиктограми), запозна слушателите с най-старата все още жива писмена система на света, възникнала в древен Китай, изтъкна взаимовръзката между различните азбучни писмености на Европа и Средиземноморието, водещи началото си от Синайския полуостров в Близкия Изток през XVII в. пр.Хр. Специално внимание беше отделено и на делото на светите братя Кирил и Методий и мястото на българските азбуки, особено кирилицата, в родословното дърво на азбучните писмени системи.
Историята и развитието на писменостите бе впечатляващо онагледена чрез пътешествие през вековете и континентите, с изтъкване на интересни междукултурни взаимоотношения и показване на артефакти от различни точки на света.
Особено внимание бе отделено и на една находка, написана на старогръцки език, от с. Горна Бешовица, намираща се в Лапидариума към Регионален исторически музей – Враца. Тя е кодирана и в електронен вид и е част от колекция „Теламон“, дигиталната платформа на СУ „Св. Климент Охридски“ за антични гръцки надписи от територията на България.
Лекциите преминаха под формата на дискусия. В рамките на следващо занимание ще се проведе и практическа част.
Събитията се проведоха в Центровете „Книгини“ в Челопек и Враца, с домакини: Сдружение „Книгини“ в партньорство с Кметство Челопек и НЧ „Огнище-1930“ – с. Челопек.
