Първата събота от Великия пост е голям празник както в църковната, така и в българската народна традиция, за която са характерни популярните Тодоровденски кушии и обичаите, свързани с отглеждането на конете, магаретата и мулетата, поради което денят е известен и като Конски Великден. Много характерно е, че подобно надбягване не се среща сред нито един от съседните ни балкански народи, нито пък сред останалите славяни. Тодоровденската кушия е свързана с културата на прабългарите, които са известни като велик конен народ. Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец. Характерен пример за това е Тодоровден, който се празнува за здраве на конете и същевременно като ден на св. Тодор.
В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което означава „Божи дар", въпреки че в народното съзнание липсва ясно разграничение. Двама от тях се воини великомъченици - св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат, чиито жития показват много общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическата си смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини светии е особено разпространен в българските земи и е намерил отражение в някои паметници на нашата художествена култура.
Така най-старата запазена до днес българска икона е прочутото изображение на св. Тодор Стратилат от Преслав върху глазирани керамични плочки (9-10 в.). А в уникалната живопис на Боянския майстор от 1259 г. в Боянската църква са запазени образите на трима светии с името Тодор: св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат в редицата на светците воини, св. Тодор Студит, както и преподобните св. Тодор Сикеот, св. Тодор Освещени и св. Тодор Трихина, канонизирани заради техните монашески подвизи.
Интересно е, че народният празник Тодоровден, който няма точно фиксирана дата, а зависи от началото на великденския пост, не съвпада с църковния празник на нито един от шестимата светии.
На Тодоровден да се раздава варена царевица се свързва от православната църква с почитането на паметта на св. Теодор Тирон. Житието разказва, че около 50 години след смъртта на Тодор византийският император Юлиан Отстъпник, който мразел християните, решил да им се подиграе. Знаейки, че през първата седмица на Четиридесетница те пазят строг пост, той заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на цариградския пазар. Тогава св. Тодор се явил на архиепископа и го предупредил за това деяния, като поръчал на тези, които нямат храна у дома си, да си правят коливо, т.е. да варят пшеница с мед. В продължение на цяла седмица християните се хранели с коливо. Така Свети Теодор Тирон спасил християните от оскверняване и за благодарност към него църквата запазила досега обичая - в първата събота от Великия пост чрез коливо да го почита.
Тодоровден е и празник на конете, коневъдсвото и конния спорт – Този ден се празнува основно за здравето на конете и затова днешния ден се приема като празник на коневъдството и конния спорт. На Тодоровден, след църковната служба, мъжете и ергените извеждат конете извън селото – на равно място и определят разстоянието за надбягване. Всички животни са добре нахранени, със сресани гриви и опашки и окичени с панделки, помпони и сини мъниста. Често опашките на конете са сплетени на три като женска плитка и са украсени с мъниста. Цялото село излиза да гледа надбягванията, които на различните места имат различни названия – кушия, тудорица, домле, варкане, надприпкуване.
По традиция, преди началото на състезанието свещеникът благославя ездачите и конете с осветена вода – за здраве. Надбягванията са без седло, само със стреме. Победителят, яхнал своя кон, обикаля всички домове, където стопаните дават на коня ненапита вода, а ездача черпят с вино и си пожелават „Свети Тодор да помага!“. В някои райони победителят в надбягването обикаля само домовете на именниците. Надбягванията винаги завършват с общо хоро на мегдана.
Рано сутринта преди празничната литургия на Тодоровден, стопанките приготвяли малки обредни хлябове – копито, конче, кукла, свети Тодор – които често са с формата на конче или подкова, украсяват ги с орехови конете, да се раждат пъргави жребчета.
