Годишният цикъл от празници е такъв, че преди да дойде Великден, трябва да минат 40-дневните пости, а те винаги започват с Тодоровден, който се празнува в първата събота от поста. Затова този празник винаги е на различна дата, която е обвързана с това кога точно през конкретната година се пада Великден.
Според легендите император Юлиан Отстъпник (332-363 г.) решил да се подиграе с християните, като ги застави да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост.
Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано.
Но свети Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за нареденото от император Юлиан, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара, а да си приготвят коливо – жито.
Българският народ от поколение на поколение предава легендата за Свети Тодор, който на този ден облича девет кожуха, яхва коня си и отива да проси от Бог да дойде лятото.
Тодоровден е дългоочакван празник, особено от момчетата и младите мъже. Този факт си има и своето логическо обяснение: на Тодоровден се провеждат традиционните кушии – българският вариант на надбягванията с коне. Оттук идва и второто популярно име на празника, който от векове във фолклора ни битува като Конски Великден или Тудорица.
Мъжете започват да се подготвят за празника още при изгрева на слънцето. Красивите гриви и опашки на конете се сплитат на плитки, в които се добавят цвета, мъниста, пискюли… Преди състезанието се минава на водопой.
И идва ред на самата кушия, изпълнена с много емоции, желание за победа и истинско съревнование между участниците и техните коне. Състезанието на Тодоровден се гледа от цялото село и винаги се превръща в истински празник, в който адреналинът достига най-високата си точка в годината.
Конят, победител от кушията, се награждава с венец и юзда, а стопанинът му с риза или кърпа и заедно с другите участници обикалят къщите, за да завършат в двора на собственика му, където се случвало и празничното хоро.
Жените също почитат Тодоровден като омесват обредни хлябове, които носят имената “конче” или “копито” и са в съответната форма. След това всички питки се раздават на съседи и близки, за да бъдат здрави конете през цялата година. Вари се и жито, което се благославя в църквата. За вечеря се сяда на празнична, но постна трапеза, на която се слага отново хляб с мая, супа от гъби и леща.
