Ледените шапки, за разлика от ледниците, не се движат, а материята, върху която те са се образували се запазва, докато шапката е на мястото си. Тъй като глобалното затопляне, дължащо се на промените в климата, нарушава равновесието на ледените шапки - заедно с всичко останало на планетата - Арктика се затопля два пъти по-бързо от всички други места, пише в обширното изследване. С увеличаването на топенето през лятото в арктическите райони, големи количества древни мъхове и лишеи се показват под бързо намаляващия лед. Когато изследователите събират проби и провеждат радиовъглеродно датиране, те откриват, че мъховете са на около 40 000 години – още от времето на ледниковия период в северното полукълбо.
След това Пендълтън и екипът му сравняват своите открития с множество източници, включително данни от леда от намиращата се наблизо Гренландия, и установяват, че регионът е бил заледен за период, много по-дълъг от 40 000 години, което ги кара да забележат, че сега летните температури в Арктика са по-високи, отколкото през всеки друг период през последните 115 000-120 000 години. По-нататъшното топене на ледената шапка ще разкрие още по-древни земи, казват изследователите. Дори и без използването на радиовъглеродно датиране, екосистемата на Бафинова земя и околностите й бързо се измества и промените стават все по-видими.
"Трябва да го видим, да ходим по ледената шапка, за да да разберем, че живеем във време, в което се показват места, които не са виждали слънчева светлина 120 000 години", заяви Пендълтън.
Източник: actualno.com
