Центърът за временно настаняване във Враца е на издръжка от общинския бюджет. Капацитетът му е 10 потребители с 2 щатни бройки персонал. От тях един управител и един социален работник и медицинска сестра и общ работник на половин ден. Този малък екип се грижи за хора временно или трайно лишени от дом. Те обикновено са скитащи, просещи и бездомни, настанени в общински жилища хора, които изпадат в невъзможност да плащат наем и консумативи. Често от полицията довеждат през нощта премръзнали нещастници, които не са яли от дни. Повечето от ползващите услугата на социалното заведение са самотни възрастни, които не могат да се обслужват през зимата.
Освен осигуряване на храна и подслон, малкият колектив на центъра се грижи и за издаване на документи за самоличност на настанените, насочва ги за избор на личен лекар, съдейства им за неотложна медицинска помощ или настаняване в болница, подготвя документите им за ТЕЛК, помага им да си намерят работа, ако са трудоспособни…
В центъра често пребивават и лица с физически и психически увреждания, а те са хора, за които е нужна постоянна грижа. Тъжно е, че почти всички потребители на центъра имат близки, родители, деца, внуци, но по една или друга причина никой не иска да се грижи за тях. Те са без документи за самоличност, без доходи, без лични лекари, без дом. Състрадателни врачани даряват дрехи и консумативи за несретниците.
От Общината във Враца знаят за проблемите на тези хора. Имат идея за подобряване на условията за тях. Но, предложението на кмета Каменов за създаване на нов Център за временно настаняване в бившето основно училище на врачанския кв. „Кулата” не беше прието радушно от жителите на квартала и процедурата беше спряна. Идеята на кмета беше да се кандидатства с проект по „Красива България, откъдето щяха да поемат 70 % от предвидените около 70 хил.лв за новия център за бездомни. Ако в кв. „Кулата” се разкрие този резидентен център ще може да се търси държавно финансиране. Така ще се осигурят повече места за несретниците и ще се облекчи и общинската хазна.
Но, жителите на квартала недоволстваха и на този етап няма яснота, ще се разкрие ли нов център. Може би, обществото е забравило какво е състрадателност. Може би всеки си мисли, че това не е негов проблем. Може! В центъра обаче се грижат за нечии бащи, синове и майки, чиято съдба на несретници не е пожелавана от тях, сполетяла ги е с цялата си неочаквана жестокост и безнадежност. Няма нужда от повече писани думи. Там хората имат нужда от топла дреха, здрави обувки, кутия бисквити, консерва боб… и състрадание, които всеки от нас може да им даде. От студентите може само да вземем пример.
