Приветствени думи на почит към Христо Ботев и неговата чета каза кметът на Враца Калин Каменов, който похвали малкият врачанин Петьо, издекламирал паменно стихотворението "На прощаване". Каменов отбеляза, че трябва да възпитаваме децата си в родолюбие, защото само така там, някъде високо в небето, Ботев ще бъде горд със своя народ.
След него думата взе председателят на Народното събрание Димитър Главчев. Той прочете своето слово и също призова младите хора да пренасят през времето спомена за Ботевия подвиг и да се чувстват свободни и преди всичко човеци. "Тук сме за да сбъднем една мечтана от него награда: "Да каже нявга народа, умря сиромахът за правда, за правда и свобода", завърши приветствието си Главчев.
Събитието протече по подреден сценарии, както подобава в тържествени случаи. На официалната трибуна беше пълно с високи гости. Освен председателя на парламента и кмета на Враца, тук бяха областният управител Малина Николова, депутати, представители на местната и на централната власт.
За съжаление, от десетки години насам достъпът на журналисти до трибуната се оказа "мисия невъзможна". Загражденията и униформените зорко пазеха да е чист теренът в радиус от 50 метра до нея. Снимки на подредените там официални лица можаха да направят само папараци и въоръжени със сериозни обективи фотографи. Националната служба за охрана не позволи "пиле да прехвръкне" пред загражденията. С достойнство трябва обаче да отбележим, че депутатите Цветан Цветанов и Красимир Богданов са смесиха с хората зад опънатите въжета, говориха с тях и не отказаха снимки с поклонниците на Войводата.
Обективът на MediaNews улови затрогващ момент от радостен ден за младото семейство Елеонора и Данаил Борисови, довели от София в Балкана малкия си син Данаил, облечен в народна носия. Родителите на детето споделиха, че днес е първият му рожден ден и няма по-подходящо място от върха на Ботевата слава за да го отпразнуват. Надяват се да са тук всяка година на 2 юни и синът им да порасне закърмен с гордост, че е българин.
От инвалидната си количка ни поздрави познато момиченце от Враца, майка с дете на ръце му сочеше развятото от делтапланер знаме в небето. Походник от групата на Велико Търново, студент в Англия, специално за похода се бе прибрал в България и каза, че за четвърти път върви по стъпките на Ботев.
Младежи се прегръщаха на поляната, девойката обеща и да се целунат, но да не ги снимаме. Обещаха да го направят за онези мъже пролели кръвта си по върха и оставили любимите си жени вдовици.
Трогателно и по-човешки възрастен мъж се прекръсти и прошепна" ”Жалко за мъжете загинали тук с надеждата за добър живот на народа ни!”
Паметникът на връх Околчица беше отрупан с венци и цветя на признателност. Завиха сирените и техният вой се сля с вятъра, за да се развеят по-силно знамената.
Официалните гости поеха надолу към града, все така заобиколени от бодигардове.
А поклонниците на Ботев останаха на върха да продължат всенародния празник за слава на Ботев.
