На 40-ия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
Денят се нарича още Спасовден (Денят на Спасителя), защото с Христовото Възнесение се завършва актът на човешкото спасение.
Според поверията и традициите, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките лечителки. На този ден се извършвали различни ритуални действия, свързани с осигуряване на здраве, плодородие, защита на реколтата от суша и градушка, както и обичаи с женитбена насоченост.
Вярва се , че на този ден душите на мъртвите, освободени на първия велик четвъртък, се прибират отново в гробовете. По тази причина се спазва Спасовската задушница. Още в сряда вечерта или на самия празник жените отиват на гробищата и извършват обредните действия, характерни за всички задушници. Спазват се забраните за работа - не се пере, не се шие, тъче, оре.
На Спасовден се играят и хора, но без музика - само с пеене. Първото хоро винаги се играе на ляво в памет на умрелите и да помагат на живите.
Според народните вярвания само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Безплодната жена трябва да преспи тогава под цветето росен. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват под росена и започват да се „борят“ срещу безплодието. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.
Вярва се и, че преспиването на росенова поляна носи магическо божествено изцерение от всякакви болести. Привечер срещу Спасовден нуждаещите се от изцерение пристигат на поляна, където цъфти цветето росен. Всеки от болните се придружава от "побратим" или "посестрима". Тези доброволни самаряни са имали задача да се грижат болните да прекарат спокойно нощта и да се осъществи целебното съприкосновение със "самодивското биле" - цветето росен и загадъчните обитателки на нощните росенови поляни. Придружаващите завивали болните с бяло платно и слагали паничка с вода до тях. Слагала се и "вечеря на самодивите" - може и само мед и погача.
При изгрев слънце болните поглеждали какво има в паничката с вода. Ако е свежо листенце или зелена трева - това значело оздравяване, ако е жълто листо, пръст или суха трева - прокобата била лоша.
Със Спасовден е свързана и култовата народна фолклорна реплика за нещо случило се неочаквано: "Те ти булка Спасовден".
Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.На много оброчни места на този ден се правят курбани за здраве и за почитане на мъртвите.
В следващите години ще се отбелязва на 25 Май 2023, 3 Юни 2024 и 29 Май 2025
