От гледна точка на астрономията лятното слънцестоене бележи най-дългият ден в годината в Северното полукълбо и е точката на зенит на Слънцето според движението му по определена траектория. Когато в Северното полукълбо е лятно слънцестоене, в Южното е зимно и обратното. Всяка година то настъпва на 20 или 21 юни в определен час.
Този ден бележи началото на сезона лято и от следващото утро денят започва да намалява. За астрономите определено има по - интригуващи събития, отколкото слънцестоенето. Те се вълнуват от Слънцето, но не по начина, по който се вълнуват обикновените хора.
Всички очакваме лятото. Или поне началото му. Ние го чакаме с
нетърпение, а метеоролозите го отбелязват статистично: "Днес в толкова и
толкова часа дойде астрономическото лято”. За астрономите пък това е
повече от банално събитие. Древните народи обаче са посветили не малко
празници и особени ритуали на най-дългото лятно слънце. Този ден
навсякъде по света е изпълнен с мистика, включително и у нас.
Слънцето е древен символ и е един от основните в човешката цивилизация. То е източник на живот, обожествявано е от всички култури и неговият символ - огънят, е задължителна част от всички човешки ритуали, както и изобщо от живота на човека. Няма народ, който да не е свързал най-дългия ден в годината с обреди, гадаене и молитви за здраве и сила на хората.
Скандинавските народи имат специален и много тачен празник в този ден - Нощта на лятното слънце. Съпоставен с християнските празници, този езически по своя характер празник, е със значение, подобно на Коледа. Отбелязва се повсеместно с големи празненства във всички Скандинавски държави. През деня жените се окичват с венци от цветя и танцуват около т. нар. Майско дърво. Вечерта се палят огньове, които да пречистят хората, има традиционна храна, музика, танци.
В Сарагоса, Испания се празнува Денят на Сан Хуан. Отново се палят огньове, които се и прескачат има фойерверки и всенародно веселие.
В келтската традиция се чества денят на Св. Джон (St. John Day). Подобно на Нощта на лятното слънце и тогава се палят огньове за пречистване и обновление. Много популярна е сбирката на Стоунхендж. Според последните изследвания, този паметник представлява гигантски слънчев часовник и е строен с тази цел - да бъде светилище именно на култа към Слънцето. И днес там се събират хора от цял свят, за да изпратят Слънцето в апогея му, и да отправят молитвите си. От хипари до съвременни друиди (келтски жреци) - всички, които вярват в енергията на най- дългото лятно слънце се стичат на Стоунхендж.
На Изток също се празнува Лятното слънцестоене - приема се за празник на Ян енергията, мъжкото начало в света. В Китай се палят огньове и към предците се отправят молитви за закрила. От този ден обаче Ян намалява и се трансформира в Ин, която има своя апогей през зимното слънцестоене. В китайската традиция се слага акцент именно на трансформациите на енергиите.
У нас традицията не е с по-различен характер - езическото се вплита в християнското. Край Старосел, древно тракийско култово селище, се извършват ритуали в честа на Майката Земя и нейния син - Богът Слънце. Освещава се храна, течности като вино, мед, зехтин и се отправят молитви за закрила и здраве.
