В нея се съобщава, че "на Отраслов съвет социалните партньори се договориха, като се обявява ваканция, да се отделят почивни дни и официални празници, за да няма недоразумения. Това не е видно в предложението от Министерството на образованието и науката (МОН). Така наречената есенна ваканция е от един ден, но незнайно защо са калкулирани и два почивни дни и е обявена 3-дневна ваканция.
По подобен начин са изчислени коледната и пролетната ваканция. При коледната ваканция има пет учебни дни, а са обявени 13, а при пролетната при четири учебни - са обявили десет дни. Тук прозира едно желание на МОН, да покажем, че имаме много дни учебно време, което би могло да повиши качеството на българското образование".
Синдикатът "Образование" анализира учебното време в Европейския съюз (ЕС) и се оказа, че учебното време в дни на българските ученици е малко над средното. Но дали, ако увеличаваме непрекъснато учебното време, ще повишим качеството на образованието, тук отговорът е отрицателен, заявяват от учителския синдикат, с председател д-р Юлиян Петров.
В позицията се посочва, че "в така предложеното учебно време, ваканциите са символични, но тук прозира една зависимост от желанието на родителите, да няма много ваканции през работни дни. Това е защото българските родителите не искат да приемат образованието като упорит труд на учениците, а си го представят като социална услуга".
Другият извод, който се налага, че не са отразени глобалните климатични промени и българските ученици, и учители осъществяват учебен процес през месец юни в нечовешки условия при 40 градусови температури, отбелязват от синдиката.
За външните оценявания в четвърти и в десети клас не са предвидени неучебни дни, но организацията на тези оценявания са огромно предизвикателство, като резултатите от тях са лишени от педагогическа логика. Синдикатът "Образование" предлага двете външни оценявания след четвърти и след десети клас да отпаднат, се казва в позицията.
На 26 юли от пресцентъра на МОН съобщиха, че две по-дълги ваканции през новата учебна година предлага министерството в графика на учебното време. Той бе публикуван за обществено обсъждане в сайта на министерството и е отворен за становища и предложения от всички заинтересовани страни.
В календара са отразени изискванията за точно определен брой учебни дни за отделните випуски. Съгласно зададеното по Закона за предучилищното и училищното образование начало на учебното време, графикът позволява по-дълга зимна ваканция от 13 дни (24.12.2024 г. - 05.01.2025 г. включително) за сметка на три дни почивка в началото на ноември (01.11. 2024 г. - 03.11.2024 г.) и един (04.02.2025 г.) между двата учебни срока.
Следваща ваканция от десет последователни неучебни дни ще могат да ползват учениците от първи до 11-и клас в периода 12 април - 21 април, включително, а дванайсетокласниците ще имат пет дни почивка - от 17 април до 21 април, включително.
В предложения проект на график на учебното време всяка една от ваканциите включва неучебни и почивни дни, доколкото ваканцията следва да се определя в цялост, а не като отделни дати между, преди и след почивни дни.
Припомня се също, че с промяна в Наредбата за приобщаващо образование МОН даде възможност на учениците да ползват до 15 дни отсъствия от училище по семейни причини, които освен при здравословен проблем могат да се вземат и при неотложни пътувания.
По традиция неучебни ще са дните, в които ще се състоят държавните зрелостни изпити и националните външни оценявания за седми клас. Матурата по български език и литература се предвижда да бъде на 20 май, а тази по профилиращ предмет или професия - на 22 май.
МОН предлага изпитите от националното външно оценяване в седми клас да са на 18 юни (български език и литература) и 20 юни (математика). Както и досега учебни ще са дните, в които се провежда национално външно оценяване в десети и четвърти клас. За десетокласниците изпитите по български език и математика са съответно на 13 и 16 юни, а за четвъртокласниците на 29 и 30 май.
