Игор благодари за радушното им приемане в организацията и с българската поговорка „От където е жената, от там е родата”. Той сподели, че вече шест години живее в Мездра, заради любовта между двамата и безкрайната им обич към малкото им дете. Оставили чифте пищовите от снимките на дедите си в семейните албуми, въоръжени само с настроение, патриотите приеха с гърмеж от ръкопляскане свежото попълнение в своите редици.
Со кротце, со благо, всички се насладиха на музикалния и танцов поздрав на децата от врачанското училище „Отец Пайсий” и клуб „Харизма”. За благодарност на талантливите ученици бяха връчени специални грамоти. Поздрав от войводата д-р Росен Айков сложи началото на тежко хоро, на което се хванаха всички сърце до сърце и го извиха чак до коридора на ресторанта. Песните подхвана известният македонски изпълнител от Охрид, Живко Ламбески.
Дали той изреди 50-60 от вечните хитове в жанра, кой ги броеше? В една от малкото паузи репортер на MediaNews успя, без да е нужен преводач, да си поговори с певеца. Живко Ламбески каза, че идва за пореден път при своите приятели във Враца, посрещал ги е и в Охрид. Той обясни, че се чувства, като сред свои братя и сестри, защото „една вера имаме, един живот живееме… ” и е важно да пазим приятелството си.
Веселбата продължи с червено вино и люта ракия, с танци и песни. Комитите не пропуснаха да почетат и паметта на създателя на организацията, войводата Огнян Филипов. Нямаше сълзи, защото той винаги повеждаше хорото и пееше „Ако умра, ил загина, немой да ме жалите, напийте се руйно вино, строшете ги чашите”. Така верните му другари си спомниха за него и всички в един глас запяха „Вземи огин, запали ме…”.
Градусът на настроението отново строши емоционалният термометър и на дансинга нямаше къде игла да падне. На разведиляване най-издържливите пиха заедно кафе и се уговориха втората вечер да превземат друго заведение, без кремаклийки, а пак с хора и песни и със раздумка за далечните си бащини домове, по пътеките към който тревата никога не трябва да расте.
