Голямо било желанието на младия Сава да се срещне със свети Евтимий Велики и като измолил благословение от своите наставници, отишъл в неговата лавра, където успял да се види и разговаря с него. Виждайки младостта му, великият подвижник го отпратил в Теоктистовия манастир, където прекарал дванадесет години. Когато Сава пожелал по-голямо усамотение, той се поселил в една пещера, прекарвайки дни и нощи в молитва и труд.
След много години, прекарани в пустинята, Сава успял да види майка си, която, след като овдовяла, постъпила в един женски манастир близо до Йерусалим. След нейната смърт Сава получил богато наследство, построил няколко болници, основал две страноприемници и манастир до град Йерусалим. Манастирът „Свети Сава Освещени“ съществува и до днес.
В българските предания обаче най-често Сава е представена като светица - покровителка на чумата. Българинът смята, че тя е сестра на Варвара, а неин брат е св. Никола, чиито празник се отбелязва ден по-късно - на 6 декември. В някои места честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
Обредните практики са сходни като тези за св. Варвара, защото двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.” - казва народната приказка.
Сава е свързан/а и с плодовитостта, затова на този ден бездетните булки изпълнявали ритуал заедно с най-старата жена в дома.
Жената, която искала дете, правела обреден хляб. Започвала да пресява брашно със сито, обърнато наопаки, а най-старата жена й казвала "Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема".
Предците ни изпитвали страхопочитание към св. Сава защото вярвали, че "засява" болестите по хората, от там идва и израза "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява."
На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.
