Честването в град Мездра се състоя пред сградата на Общинската администрация. Тържеството откри Светла Дамяновска, гл. експерт "Културно наследство и религиозни дейности" в Община Мездра.
Слово за празника поднесе кметът на Община Мездра – Иван Аспарухов:
„Днес празнуваме един от най-важните празници за България – денят на Съединението. Днес е ден на признание, че не всички битки се печелят на бойното поле. Признание и за нашата дипломация, че има времена, когато чрез дипломация могат да се постигнат повече неща, отколкото с меч и с щит. Признание за това, че майка България прибира две от децата си и не спира да се бори за останалата си сестра – Македония.
Днес е ден не само за признание и уважение, но и за размисъл. Какво значат думите пред делата и какво значи думата съединение, когато днес това не значи, че сме обединени. Това не означава, че работим в една посока и всички се грижим хората да живеят добре в една обединена България. Нека помислим върху това и да се спрем на съветите на дедите ни, които ни завещаха тази земя.
Трябва да се обединим в една посока – да отгледаме децата си, да ги възпитаме и създадем едни качествени граждани. Изказвам моето уважение на всички, които са на площада и носите България в сърцето си. Нека си пожелаем всички заедно една обединена и просперираща България!“
Десетки граждани и гости на „железничарския“ град отдадоха своята почит към най-българския исторически акт в най-новата история на България.
Празничната програма продължи с изпълненията на възпитаниците от Центъра за подкрепа за личностно развитие в Мездра с ръководител Анета Петкова и на талантливите млади танцьори от Средношколския танцов състав при НЧ „Просвета 1925“ с ръководител Владислав Петров.
Тържеството уважиха общински съветници, представители на общинската администрация, жители и гости на града.
До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет, начело със Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър I Батенберг. На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. В резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и заменен от администрация, назначена от българския княз.
След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886), Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
