За същия период жителите с постоянен адрес в гр. Мездра са намалели с 3 856: от 15 653-ма в края на 1999 г. до 11 797 в края на 2019 г. Населението на най-голямото село в община Мездра - Зверино, се е стопило с 530 души - от 2 122-ма преди две десетилетия до 1 592-ма в момента.
Тази негативна демографска тенденция се наблюдава в 22 от 28-те населени места в община Мездра. Най-драстично от началото на XXI век досега, след гр. Мездра и с. Зверино, е намаляло населението на Игнатица - с 313 души, на Типченица - с 303, на Лик - със 195, на Оселна - със 179, на Царевец - със 169 и на Лютидол - със 142-ма.
Следват: Старо село - минус 111, Върбешница - 99, Лютиброд - 97, Горна Бешовица - 89, Очиндол - 77, Горна Кремена - 67, Ребърково - 58, Моравица - 49, Злидол - 43, Кален - 39, Цаконица - 38, Ослен Криводол - 37, Руска Бела - 26 и Елисейна - 24.
На другия полюс, с положителен прираст през периода 2000-2019 г., са само 6 села: Долна Кремена, чиито жители са се увеличили с 65, Крета - с 52-ма, Дърманци - с 41, Боденец - с 39, Брусен - с 22 и Крапец - с 8.
Най-многолюдните села в общината понастоящем, след Зверино, са Моравица - 683-ма жители, Боденец - 554, Игнатица - 520, Долна Кремена - 495, Брусен - 421, Оселна - 417 и Горна Кремена - 404.
Най-малко постоянни жители имат Цаконица - 47, Кален - 63-ма, Старо село - 81, Ослен Криводол - 83-ма, Злидол - 88 и Горна Бешовица - 95.
Топенето на населението на община Мездра през последните десетилетия се дължи предимно на изселването на множество жители в трудоспособна възраст по икономически причини. Немалка роля обаче играят също спадът на раждаемостта и увеличената смъртност, каквито негативни тенденции се наблюдават и в национален мащаб.