Билките са природен ресурс, който не е неизчерпаем, и затова използването му е обект на регулации от няколко закона. Това са Законът за лечебните растения, към който има списък със 739 лечебни растения, Законът за биологичното разнообразие, Законът за защитените територии и Законът за горите. Съгласно Закона за лечебните растения, със заповед, министърът на околната среда и водите определя допустимите за събиране количества билки (кг сухо тегло) от естествените находища, извън територията на националните паркове, за календарната година.

Специалният режим на опазване и ползване се прилага за видове, чиито ресурси проявяват трайна тенденция за намаляване и съществува заплаха за естественото им разпространение в природата. Заповедта се обнародва в Държавен вестник. Определените в заповедта количества билки се разпределят от директорите на РИОСВ между подалите заявки билкозаготвители в района на инспекцията.

За тази година със заповед на министъра на околната среда и водите се забранява събирането на 24 вида лечебни растения от естествените им находища в цялата страна, като изключение се прави за количества, събирани за лични нужди. Сред тях са лечебната дилянка (валериана), бодлив залист, мечо грозде, бял риган, исландски лишей, различни видове салеп, бял оман, момина сълза, сантонинов пелин и др. И тази година мурсалският чай, наричан още пирински или алиботушки (Sideritis scardica Grisb.), е забранен за бране дори за лични нужди на територията на цялата страна тъй както находищата му са застрашени.

Определени са и допустими за събиране количества от 11 билки (кг сухо тегло) от естествените находища, извън територията на трите Национални парка. Някои от тях са лечебна иглика, червен божур, лазаркиня, лудо биле, лютива тлъстига, кисел трън, лечебен ранилист.

Целта е да се стимулира култивираното им отглеждане, защото така се осигурява качествена и голяма по обем суровина, без да се нанасят щети на природата. Създават се и възможности за поминък на населението в планинските райони, където почвите са бедни и отглеждането на други култури е трудно. Сега върху земеделски площи се отглеждат мента, маточина, лайка, липа, шипка, мурсалски чай, коприва и други култури.

Брането на билки, трябва да се извършва в сухо и слънчево време сутрин, след вдигане на росата. Растения, които са брани росни и след дъжд, при сушене почерняват или бързо се запарват и мухлясват. Трябва да знае начинът и подходящите инструменти за бране на билки. Растенията не се късат или скубят, а се режат с нож или ножица, без да се изкореняват и увреждат. Събират се само тези части от билките, които ви трябват (пъпки, плодове,листа и др.) Около 1/3 от добре развитите растения трябва да се оставят, за да могат да се размножават.

На 24 юни традиционно отбелязваме Еньовден – празник на слънцето, водите и билките. Поверието гласи, че събраните в ранното утро на Еньовден треви са лековити и имат най-голяма магическа сила, а след това я загубват. Затова от набраните през този ден треви и билки се прави голям „еньовски венец“ и всички се провират през него за здраве. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна.


Източник: novini.bg