Изложбата бе открита от Светла Дамяновска – гл. експерт „Културно наследство и религиозни дейности“, която припомни, че от първата самостоятелна изява на Мария са изминали цели 15 години, през които има десет самостоятелни изложби, последната от които е през 2018 г. Но въпреки дългото тригодишно „мълчание“, тя отново изненадва с оригинални и вълнуващи фотографии. Макар и само 14 на брой – 10 цветни и 4 черно-бели, запечатаните мигове грабват погледа със своя характерни за автора теми, ракурс и естетическо въздействие.
С особено въздействие се отличават фотографиите на полусрутените стари къщи, които предизвикват тъга и носталгия, но и напомнят не просто за едно отминало време, но и за изгасналия огън в домашното огнище, за забравените корени.
Мария сподели, че именно тези тъжни, самотни и рушащи се домове винаги са я привличали, защото това, за съжаление, е действителността. Всяка една от представените фотографии е моментно попадение, което я е впечатлило. Именно поради това преобладават и пейзажите – запечатани красиви късчета от природата, както и тъжните грохнали къщи, пазещи спомена за кипящ живот и стотици човешки съдби.
Своеобразното рамкиране на цялата експозиция с начално и крайно изображение в бели рамки сякаш затваря един завършен цикъл от раждането, пътя, смъртта и прераждането, като вечния кръговрат на живота.
Заместник-кметът на Мездра Нели Минева поздрави автора и ѝ пожела да бъде все така успешна и да улавя с обектива си и красотата на природата, и уроците на времето.
