Застъпването на тези явления ще даде възможност на учените да наблюдават какво се случва на повърхността, когато Луната се охлажда бързо. Това ще им помогне да проучат по-добре характеристиките на лунния реголит - слой от почва и скален материал, покриващ твърди скали, и как той се променя с течение на времето.
"По време на лунно затъмнение температурните колебания са толкова драматични, че за няколко часа повърхността на естествения ни спътник се превръща от фурна във фризер", обясняват специалисти от Центъра за космически полети "Годард" в Грийнбелт, Мериленд.
Скалите на Луната периодично се затоплят и охлаждат, докато повърхността й е осветена или затъмнена. Този процес е изучаван и преди и е разкрил достатъчно информация за реголита. Рязката температурна смяна обаче ще помогне специалистите да изследват по-задълбочено най-загадъчните му характеристики.
Когато Луната е в най-близката си точка до Земята (перигей), тя изглежда с 14 процента по-голяма и с 30 процента по-ярка, отколкото когато е в най-далечната (апогей). Заради затъмнението тя ще е червена (или кървава), макар и яркостта й да намалее, когато навлезе в земната сянка.
Само една нощ преди пълнолунието Луната ще е в най-близката точка на орбитата си около Земята.
Лунното затъмнение ще продължи 3,5 часа, като пълното ще е 77 минути. То ще е пълно над страните от Тихоокеанския басейн - от Аляска и Северозападна Канада до Централна и Източна Азия, Индонезия, Нова Зеландия и Австралия. Тъй като ще е посред нощ, в зависимост от това откъде се наблюдава, ще е или на 31 януари, или на 1 февруари.
Лунното затъмнение ще е частично над Централна Северна Америка, Западна Азия, Индия, Близкия изток и Източна Европа, пише сайтът Спейс. От Северна Америка ще го наблюдават сутринта на 31 януари, а от противоположната част на света - когато Луната изгрява.
Следващото съчетание на синя и кървава луна ще е през 2028 г., а синя луна тази година ще наблюдаваме на 31 март.
Източник: dnes.dir.bg
