В този ден радостта ни е пълна и не може да бъде помрачавана от нищо, защото с Рождеството на Спасителя за човечеството започна нова епоха – епоха на надеждата и на нашето помиряване с Бога, Който протегна божествена десница и ясно ни засвидетелства бащинската Си любов към нас като проводи в света Своя Единороден Син – „заради нас и заради нашето спасение“, както изповядваме в Символа на нашата вяра.
Бог дойде в света, въплъти се и живя между нас, в изпълнение на Своето обещание, дадено още на праотците. Той живя като човек, уподобявайки се на нас във всичко, освен в греха, и ни настави в Своята вечна истина, като ни посочи пътя към спасението и вечния живот, възстановявайки ни в нашето богосѝновство. Със Своето въплъщение Той веднъж и завинаги ни засвидетелства Своето човеколюбие – Своята божествена милост и любов, посочвайки ни по този начин и онова, което Сам очаква от всекиго от нас: „милост искам, а не жертва“ (Мат. 9:13). Боговъплъщението придаде смисъл и съдържание на човешката история, зададе направление и крайна цел на човешкия живот. Откакто Бог стана човек, независимо от всички обстоятелства от нашия земен живот, с очите на вярата ние знаем, че нашата участ не е смъртта, че пътят ни не свършва тук, защото „имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно“ (2 Кор. 5:1).
С тази вяра и с тази неизменна надежда живеем и днес, с тях преодоляваме всички трудности и изпитания, които съпътстват живота ни. Защото знаем, че вече не сме сами, но „с нас е Бог“ (Мат. 1:23), а щом Той е с нас, то „кой ще е против нас?“ (Рим. 8:31). Него изповядваме и славим, на Него служим и – според силите си – Му подражаваме. Служим Му тогава, когато показваме на дело същата тази милост и любов, които и Той ни показа, когато се въплъти и стана човек, и живя между нас, и страда, и претърпя смъртта заради нашето спасение. Служим Му тогава, когато се отричаме от себе си, за да бъдем в помощ на нашия ближен, когато се стремим да вършим Божията, а не нашата воля. Когато сме братолюбиви и страннолюбиви, когато сме готови да споделим благата, щедро дарувани ни от нашия Господ, с човека до нас, който е лишен от тях. Този е Христовият път и това е най-важното послание на празника на Христовото Рождество.
В този свят ден на Рождеството на Спасителя молитвената подкрепа на светата ни Църква е за всички страдащи и нуждаещи се, онеправдани и отхвърлени от обществото, за всички онези, към които от страниците на светото Евангелие Сам Христос Господ ни призовава да проявяваме дейна любов и грижа.
С особена настойчивост днес се молим и за онези сред нас, които през последните две години водят всекидневната борба за съхраняването на човешкия живот, в постоянни изтощителни усилия за преодоляване на разразилата се пандемия. Лекари, медицински сестри, санитари и всички, участващи по един или друг начин в тази борба – всички те трябва да чувстват и виждат нашата благодарност и признателност, нашата загриженост и съпричастност към тяхната саможертва. А най-добрият начин да им засвидетелстваме всичко това е като полагаме усилия да спазваме стриктно техните съвети и указания, за да ограничаваме разпространението на заразата. По този начин не само ще дадем личен принос към тяхната борба, но и ще покажем, че сме добри ученици на нашия божествен Учител, Който иска да вижда от нас милостта и любовта, които Сам Той пръв ни показа и които ни завеща.
Само когато сме изпълнили най-важното от завещаното ни от Христа, само тогава и радостта ни от нашата среща с Него в деня на Неговото Рождество ще бъде пълна и ще ни съпътства постоянно в християнския ни живот и подвиг. Само когато подражаваме с ревност на Неговата жертвена любов, на Неговата божествена милост и състрадание към всекиго от нас и на Неговото човеколюбие, само тогава ще можем да имаме и надеждата, че ще Го срещнем радостно и в Царството на вечния живот, и че на тази среща ще можем да Му дадем достоен отговор за делата си.
Мирът и благодатта на раждащия се днес Спасител, Христос Господ, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
Честито Рождество Христово!
