Личен живот
В Яна Язова е бил влюбен проф. Александър Балабанов. Той е неин покровител и меценат, измисля псевдонима ѝ, почти целият ѝ „явен“ период от творчеството преминава под напътствията му. Той осуетява сватбата ѝ с милионера Джон (Ганчо) Табаков. Отношенията между двамата предизвикват обществен скандал поради 33-годишната разлика във възрастта им; за Яна Язова се говори като за „единствената правописна грешка на проф. Балабанов“. През 2009 г. БНТ включва историята на тази двойка в категорията „Любовни истории“ от шоуто „Българските събития на ХХ век“. Язова се омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов, един от ръководителите на радио „София“, живял 16 години във Франция и много заможен, който умира през 1959 г.
След 1944 г.
Язова отказва да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат т.нар. социалистически реализъм за свой художествен метод. През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Издателството го включва в плановете си, но директорът на издателството Пелин Велков по-късно ѝ казва, че няма да издадат романа.
Смърт
Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 г. Тялото ѝ е открито през август в дома ѝ (заедно с дневника, разтворен на маса). По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова не е намерено.
Творчество
Яна Язова публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Детска радост“ и други. Заедно с артиста Никола Балабанов, неин зет, издава през 1941 – 1943 популярното списание за деца „Блок“.
Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб. Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема.
В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно – гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, така и в прозата си тя проявява влечение към психологичното. Стиховете ѝ са наситени с екстатични изживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и болезнена тоналност. В най-добрите ѝ творби върху психологическия мотив се наслагват имажинистки елементи – рустикални пейзажи и образи на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на емоционалното и смисловото внушение.
В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан“). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Драматургичната интерпретация извисява образа на ослепения княз до трагизма на самотното прозрение, до пророческо обобщение за национално-историческото битие. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.
Посмъртно признание
Паметна плоча на входа на дома на Язова на ул. „Г. С. Раковски“ 161, София, поставена през 2008 година Столична община наименува на нейно име улица в кв. „Витоша“. От 2007 г. родният ѝ град Лом провежда всяка година Национален литературен конкурс „Яна Язова“ за разказ на млади автори от 14 до 35 години, а от 2019 г. и за стихотворение. През 2012 г. томът „Таралеж се жени“ получава наградата „Бронзов лъв“ на Асоциация „Българска книга“, а през 2013 г. и награда „Христо Г. Данов“ в раздел „Издание за деца“.
