Христо Ботев е роден в Калофер. Ботев живее
само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си,
така и с революционното си дело.
Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в
семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално
(1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се
завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща
и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година
заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия,
от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското
село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу
чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време
във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано
първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г.
живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър
Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се
мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и
изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството
на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а
по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва
активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да
излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г.
съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и
стихотворения". Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на
която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба
"Радецки" и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг.
На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението
куршум пронизва Ботев.
