Конкретен повод за предложения научен форум е Чипровското въстание, чиято официално приемана хронологическа позиционираност (в обобщената „академична” История на България” и в училищните учебници) е септември 1688 или есента на същата година. Предпоставките за това въстание, неуточнената хронология, касаеща неговия ход и пространствен обхват, както и дългосрочните му последици, са обект на нееднозначни историографски интерпретации.
Основната цел на дискусионния форум е не просто да бъдат изведени и обобщени спорни въпроси, а да се представят документално обосновани хипотези и факти, наред с новопубликувани исторически извори. Така например, новооткрити документи поставят под съмнение наложилото се становище за унгареца протестант граф Имре Тьоколи като водач на войските, опустошили Чипровци. Продължителността на Чипровското въстание също е под въпрос – оказва се, че е много по-вероятно Кипровец и околните му селища с католическо население да са разрушени през 1690 г. В тази връзка се появяват и нови действащи лица с ключова роля като Катана Мустафа бей и Йеген Осман паша.
През последното десетилетие е дообогатена в значителна степен информацията, касаеща както обществено-политическото и културно-просветно развитие на „банатските българи”, така и т.нар. „павликянска книжнина” след XVIII век.
Сериозни научни приноси са налице и по отношение на униатската пропаганда в земите с българско населени.
За участие в дискусията са поканени са водещи специалисти от Института по балканистика с център по тракология и Института по история при БАН, Централния държавен архив и занимаващи се с краеведски изследвания, потомци на банатските българи – католици.
Източник: montana-dnes.com
