Повечето от 17-те войнишки паметници в община Мездра в момента са в относително добро състояние, благодарение най-вече на грижите, които полагат за тях кметовете по места. Има обаче и такива, които са в окаяно състояние и спешно се нуждаят от ремонт.
Най-занемарен е войнишкият паметник в Старо село, изграден преди повече от един век, през 1914 г., от майсторите каменоделци Христо Кръстев и Ангел Кожухаров. Пространството около паметника е обрасло в трева и бурени, оградата е порутена, белокаменният монумент с пирамидална форма е покрит с плесени, лишеи и мъхове и спешно се нуждае от освежаване.
В неособено добро състояние е и войнишкият паметник в Люти дол, въздигнат през 1919 г. в местността "Кръста", който също не е пощаден от пагубното въздействие на атмосферните условия. Надписите и имената на 32-мата лютидолци, загинали във войните 1912-1918 г. и на 3-мата дарители, които са изсечени върху обелиска, едва се четат. Постаментът и каменните орнаменти върху пирамидата са силно ерозирали от времето и също плачат да бъдат реставрирани.
Оставен на произвола на съдбата е и старият войнишки паметник в Горна Кремена, въздигнат около 1920 г. и изработен от майсторите-каменоделци Петко Николов и Вълчин Мишовски. Надписите върху него, както и изобразените каменни орнаменти - кръстове, стилизиран венец и кръстосани саби, също се нуждаят от обновяване.
Сред останалите войнишки паметници, които са за реновиране, са тези в Руска Бела (1921 г.) и Люти брод (1925 г.).
Основателен е въпросът: Защо Община Мездра не полага същите грижи за войнишките паметници, както за тези, увековечаващи паметта на дейци на комунистическата партия или на партизанското движение? Като например бюст-паметниците на проф. Иван Йорданов в Люти дол, проф. Иван Кинов в Люти брод и Динко Петров-Юшан в Мездра, паметника на загиналите партизани и ятаци от отряд "Гаврил Генов” на връх Косматица и др.
Нима падналите за националното освобождение и обединение на България в Балканската, Междусъюзническата и в Първата световна войни не са равни със загиналите в партизанското движение през 1941-1944 г.?
Нали, както казваше Атанас Далчев: "Всички, паднали за свободата// дето и да е, са наши братя -// пак по кръв, но само че пролята."?
