За същия период (2021-2025 г.) общият индекс на потребителските цени в страната се увеличава с 41%, което означава, че разходите на болниците растат над два пъти по-бързо от средната инфлация.
Най-сериозно увеличение се отчита при медикаментите – 103%. Разходите за медицински консумативи и изделия нарастват с 93%, а режийните (електроенергия, вода и климатизация) – с 26%. Пикът при тях е през 2022 г. заради енергийната криза, след което се наблюдава частична стабилизация. Въпреки това цените на електроенергията остават почти двойно по-високи спрямо периода на COVID-19 пандемията.
Ръстът е системен и обхваща всички основни разходни категории, което показва устойчив и задълбочаващ се финансов натиск върху болничния сектор, отбелязват от ББА.
Разходите за персонал остават втората по големина категория и нарастват със 74% за периода. Това се дължи на увеличенията на минималната работна заплата и осигурителните прагове, периодичните индексации, както и на нарастващия натиск за привличане и задържане на кадри в условията на сериозен недостиг на лекари и медицински сестри.
Делът на разходите за заплати е разход, който трудно може да бъде намален без риск за кадровата обезпеченост. Инфлационният натиск засяга всички сектори, но лечебните заведения са в по-уязвима позиция – както заради по-бързия ръст на разходите, така и заради социалната им функция и ограниченията в модела на финансиране, отбелязват от асоциацията. Според ББА тези тенденции налагат преосмисляне на модела за финансиране на болничната помощ, за да се гарантира устойчивостта на системата в средносрочен план. Българската болнична асоциация призовава за започване на широк обществен и експертен дебат относно цените и финансирането в здравеопазването.
БТА припомня, че в края на миналата година от ББА изпратиха отворено писмо до Европейската комисия, Европейския парламент, Народното събрание, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и до медиите. В него те посочват, че частните лечебни заведения не представляват публично-правни организации, поради което не следва да бъдат включвани в обхвата на Закона за обществените поръчки.
